Една много бедна вдовица отишла в магазин, за да купи хляб на вересия за Коледа, защото нямала никакви пари. Продавачът я попитал с какво ще плати, а тя отговорила, че съпругът и синът ѝ били убити по време на войната, и че сега е сама с пет деца и няма никакви средства. "Единственото, което имам в джоба си, е едно писмо, в което болната ми дъщеря написа молитва към Бог, преди да тръгна към вашия магазин."
Безразличният и студен продавач ѝ казал, че това е хранителен магазин, а не благотворителна организация. Подигравайки се на жената, той взел писмото и го сложил от едната страна на везната и ѝ казал иронично и арогантно: "Ето слагам писмото на дъщеря ти на кантара, нека видим колко тежи това писмо".
След това той поставил парче хляб от другата страна на везната, но тя не се наклонила. Тогава той поставил половин хляб, един хляб, пет хляба, и други още по-тежки храни, но те не можели да наклонят теглото на писмото. Продавачът толкова се уплашил, че пребледнял, виждайки това, което се случва пред очите му. Той започнал да изпитва смесени чувства на покаяние и едновременно на срам и страхопочитание. И тогава казал на жената: "Вземи тази торба и я напълни догоре и отиди при семейството си. Весела Коледа!"
Жената през сълзи благодарила на продавача, напълнила торбата и тръгнала. Изпадналият в ужас продавач, треперейки отворил писмото, което сирачето написало към Бог. Вътре било написано само едно единствено изречение:
"Насъщния ни хляб дай ни днес!"
Това било теглото на писмото…
