"Моето сърце"
Аз се не замислих, ръката ми не трепна:
найдох и откъснах пиявицата - жадно
смучаща, двоуста, моето сърце.
Ето я на пода: запратих я, прилепна,
с кърви напоена... Любов - позна я, страдно
в обич и омраза, моето сърце.
Ето я на пода, пиявицата, - жадно
прилепна и трепери: тя вече не обвива,
смучаща, двоуста, моето сърце!
И мълком аз страдая... И нея ли пак страдно,
и нея ли оплаква - и кървави пролива
сълзи през две рани моето сърце?
Пейо Яворов