"Отначало"
Дай ми твойте прости, мъдри хора,
дето гледат светло и открито,
научи ме като тях да сторя
и от мъничко да съм честита.
Научи ме като тях да казвам:
слава Богу, тоз ден беше плоден,
и да лягам с кръста в свойта пазва,
като с тежък верен щит господен.
В дни на горест, в дни на мъка скрита,
мойта майка с сълзи да не гледа,
заран до леглото да не пита:
"Що в съня си толкоз стенеш, чедо?"
Като клетка нека да разтворя,
с две ръце сърцето си изцяло,
като твойте прости, мъдри хора,
да поема пътя отначало...
