"Мъгла"
Днес облаците плуват
и вълци скитат по мъгла.
Загубената сврака писка,
но аз да пея бих могла.
И в тоя ден аз бих запяла
на сиротни деца с гласа;
че феята ни е завела
в гора от златни дървеса.
В бонбони къщици белеят,
в коприна куклите стоят.
И клетите деца се смеят,
дори да гледат се боят.
Сънуват ли ги заблудени? —
Със вълци свраки по мъгла...
А зад прозорците студени
да плача, да ридая бих могла.