Вълните са разположени по склоновете на северните Койотови хълмове в югозападната част на САЩ, близо до границата между Юта и Аризона. Мястото е сцена на уникален пейзаж от "усукани" пясъчни скали, деформирани колони, конуси, гъби и други причудливи по форма създания. Залежите на желязо в скалите се изтъкват като причина за уникалната бленда от преливащите им цветове.
Фотографи от целия свят идват тук и се изкачват по трудното трасе дотам, с дължина около 5 км, за да се насладят и заснемат изваяните от вятъра пясъчни скали, които датират от ерата на динозаврите. В стремежа си да защитят тази уникална формация, местните власти допускат до тях, дневно, само двадесет души.
Най-доброто време за правене на снимки тук е около обяд, когато все още не се образуват много сенчести места, но пък точно рано сутрин и в късния следобед, сенките могат да спомогнат за направата на уникални снимки. След буря се образуват многобройни малки басейни, които съдържат стотици попови лъжички и се задържат няколко дни. На известно разстояние от тази вълна, в западна посока, се намира и т.нар. “Втора вълна”, която има по-слаби цветове, но все пак представлява интерес за фотографите, които твърдят, че никой, който не се е осмелил да отиде и да я заснеме, няма право да се провъзгласява за професионалист.
Интересът към това място е толкова голям, че не само има дневно ограничение на броя посетители, но и половината от тях се избират на лотариен принцип, като билетът се тегли един месец преди отбелязаната на него дата. Другата половина от късметлии, се изтегля в деня преди организираното изкачване. Най-подходящите сезони за посещение са пролетта и есента, но популярността на тази забележителност е огромна и не всеки успява да я види тогава, когато желае.
Трасето, по което се достига до "Вълната", е с дължина около 5 км, като цялата околност представлява открита пустиня. През лятото температурите тук достигат 40 градуса, поради което е добре преходът да стартира рано сутринта. Всеки, който желае да предприеме това начинание, трябва да се подготви за сурови пустинни условия – бурни ветрове, огромни количества пясък във въздуха и малко сенчести места. Местността е трудна за откриване, защото официална пътека до там няма. Обикновено туристите се водят от навигации и характерни за пейзажа обекти, но не малка част от тях се изгубват и никога не достигат до крайната цел. В последните години се предлага инструкция за придвижване, която се предоставя от организацията, отговаряща за местността и включва компас, проследяващо устройство и визуална навигация. Силно се препоръчва на посетителите да я проучат добре, преди да предприемат своя преход. Обичайната екипировка включва облекло според сезона, вода, храна, шапки, очила и маски. Според слуховете глобите са "космически" за тези, които влязат без разрешение.
