Известно е, че депресията може да окаже значително въздействие върху качеството на живот, свързано със здравето. Това е една многостранна концепция, която разглежда физическата, психическата, емоционалната и социалната функция на даден човек, за да определи способността му да води пълноценен живот.
Макар и за някои хора антидепресантите да представляват ефективен метод за лечение и облекчаване на дадено психично състояние, най-новото проучване открива това:
В дългосрочен план медикаментите вероятно не оказват значително положително въздействие върху цялостното благосъстояние на човека.
За да достигнат до тези заключения, учените от Университета Кинг Сауд (Саудитска Арабия) разглеждат данни от огромно дългосрочно проучване, което проследява потреблението на здравни услуги от хората в САЩ в периода 2005 – 2015 г. В рамките на него всяка година над 17 млн. възрастни пациенти са били диагностицирани с депресия.
Малко над 57% от хората, диагностицирани с депресия и включени в данните, са лекувани с медикаменти – основно с второ поколение антидепресанти като селективни инхибитори на обратното захващане на серототнина (SSRI) и серотонин и норадреналин инхибитори (SNRIs). След като взима предвид други фактори, които могат да повлияят на крайния резултат, екипът проверява какво е качеството на живот в здравословен план 2 години по-късно.
Специалистите достигат до заключението, че промяната в качеството на живот на хората, приемащи антидепресанти в продължение на повече от 2 години, не е значително по-различно от онези, които не са били подложени на лечение с подобни медикаменти.
Това не означава, че антидепресантите не работят – множество по-стари проучвания откриват, че тези медикаменти могат да бъдат ценен инструмент при лечението на депресия при някои хора. Новото проучване обаче подсказва, че способността им да подобрят цялостното качество на живот в дългосрочен план вероятно е ограничена.
Разбира се, трябва да имаме предвид, че сегашното проучване върви ръка за ръка и с някои ограничения. Така например изследователите не анализират поотделно различните подтипове или вариращата острота на депресията. Освен това, те не разглеждат ефективността на различните видове антидепресанти (все пак съществуват различни класове, които работят по различни начини).
