"Змия и лилия" – първата публикувана творба на световния класик Никос Казандзакис – отново достига до българските читатели близо 40 години след първата си публикация у нас.
Книгата е песен за безкрайната и безнадеждна любов, за вечното и неумолимо увлечение. С инстинкта на голям художник Казандзакис ни води през сезоните на любовта като през сезоните на препускащото време.
Книгата, подписана със странното женско име Карма Нирвами, излиза за първи път, когато авторът е едва 23-годишен студент по право в Атинския университет. Със "Змия и лилия" публиката ще има възможност да се запознае с един непознат Казандзакис и причината за това не е случайна. Творбата се превръща в послание-заклинание към неговата най-голяма любов и муза.
Историята проследява любовта на един художник, измъчван от двойна жажда - физическа и духовна. Героят, у когото откриваме образа на самия Казандзакис, е далеч от света, потънал в собственото си "аз", пее лебедовата песен за твореца, който търси израз само на вътрешните си вълнения, за да избере красивата смърт пред перипетиите на живота. Любовта се ражда с пролетта, разцъфтява в цялата си пищност през лятото, за да бъде смразена от съмненията на есента и убита от студа на зимата.
В четирите части на книгата проследяваме раждането, развитието, възхода, осъществяването, насищането, покваряването и смъртта на едно голямо чувство, което обаче и двамата лирически герои – художникът и неговата любима, не успяват да съхранят и да превърнат в любов. Тя, млада и неопитна, присъства само като сянка и отражение в думите на любимия си. Той – защото има ум, покварен от познанието, и защото очевидно никога не е познал простото любовно чувство на неерудитите и неинтелектуалците, на онези, които изживяват спокойно страстта и любовта и я пренасят в класическо семейство с всички прилежащи му атрибути като деца, дом и обичайните битовизми, с чиято помощ се съхраняват умът и сърцето.
"Змия и лилия" всъщност е една история на страстта, облечена като любов. Лирическите герои, неуверени и млади, все още не знаят какво изпитват. Всяка страст има своите сезони. Любовта също има своите сезони, но те са по-дълги и не дотам изпепеляващи сърцето и ума. Но те не го знаят. Те не знаят, че когато оздравееш от страстта, белезите, останали от заболяването, се наричат... любов.
