В навечерието на 3-ти март, когато честваме Освобождението на България от османско иго, агенция за пазарни проучвания JTN анкетира национално представителна извадка от 2015 български граждани, за да отговори на въпросите "Кое ни определя като българи?", "Какво ни носи национална гордост?" и "Какво може да стимулира позитивно развитието на България?" и др.
Резултатите недвусмислено показват, че сънародниците ни намират много основания за гордост, но повечето от тях са по-скоро в историята ни, отколкото в настоящето. Според всеки втори от анкетираните владеенето и ползването на езика ни, българското самосъзнание и познаването на историята и националните ни герои, ни определят като българи. 81% са заявили, че се гордеят с произхода си и като основни стимули са посочили славната ни история, богатите ни традиции и обичаи и прекрасната природа. Малък дял от респондентите (6%) се срамуват, че са българи, за което ги мотивира усещането за корупция, дребнавостта и чувството за изоставане в развитието на страната ни. Останалите 13% посочват, че не свързват по никакъв начин самооценката си с националната си принадлежност.
Ако трябва да подредят по важност поводите за гордост, почти всички анкетирани посочват националните ни герои, борили се за Освобождението, обявяването на българската независимост през 1908г, както и Съединението от 1885г. Наравно с тези по-скоро исторически мотиви са Златните момичета на художествената ни гимнастика и българските постижения в компютърните технологии. Като най-голям повод за срам почти 90% от анкетираните посочват т.нар. Възродителен процес и насилствените смяна на имената и изселване на българските турци в края на 80-те години.
Обърнати навътре към себе си, интервюираните посочват, че в най-голяма степен се идентифицират като част от семейството си, след това като българи и на трето по важност място като жители на родния си град или село. С видимо по-малка тежест е самоопределението като "европеец".
Запитани как България може да стане по-добра на водещо място анкетираните посочват спазване на законите (71%), въздържание от насилие (50%), плащане на данъци (47%). Любопитно е, че активности, които директно допринасят за по-добър стандарт, но изискват повече лично въвличане като участие в благотворителност, пазаруване в малки местни магазини и посещение на български театър, кино или концерти, събират подкрепа от под 15% от анкетираните.
Вижте още: 5 българки, които са се борили за Освобождението ни
Интересните противоречия не спират дотук. Цели 85% да посочват, че е патриотично да се опазва българската природа, но въпреки това, само 27% намират за важно да се опазват природните ресурси, 18% отчитат важността на изхвърлянето на отпадъци на отредените за това места, а 15% са склонни да участват в инициативи за почистване, рециклиране или залесяване.
Има видими парадокси и във възприятията ни относно традиционно споменавани качества на българина като толерантността. 66% подкрепят тезата "България е за българите", но почти същият процент запитани (61%) посочват, че българинът е толерантен към другите народности. Изглежда, че имаме толерантност спрямо различни народности и раси, но само, ако не са на наша територия. По отношение различната полова ориентация няма противоречиви данни – 49% считат, че руши устоите на обществото и само 19% са съгласни, че българите я приемат. Няма разногласие обаче, когато става въпрос за отношението на държавата към младите и най-възрастните - цели 85% считат, че то е лошо.
Интересни са и възприятията на запитаните по икономически и политически теми. 64% от анкетираните посочват, че България може да се развива успешно със собствени ресурси, но 1/3 от същите респонденти настояват, че държавата ни трябва да си избере страна – Запада или Русия. Почти половината анкетирани считат, че трябва да сме в добри отношения с Русия без значение от политиката й. 26% подкрепят българската помощ за Украйна в последната година. 28% считат, че е важно България да приеме еврото.
В заключение, доминиращата гордост с българската идентичност, огромното значение на българската история и силната връзка с родния ни език и традиции гарантират, че имаме ясна представа кои сме и откъде идваме. В същото време отчитаме трезво какво ни пречи да се развиваме успешно, но някак извън спазването на закони и плащането на данъци, не намираме за важно да участваме лично в странични инициативи за това развитие. Вярваме в толерантността си, но по-скоро като декларация, отколкото като да я доказваме на практика в отношение към различните по националност, раса или полова ориентация.
