На една улица живеели две семейства. Едните съпрузи все се карали, а другите живеели в мир и разбирателство. От първата къща се чували грозни кавги, а от втората - смях и веселие.
Забелязвайки семейното щастие на своите съседи, завистливата съпруга от първото семейство изпратила мъжа си на разузнаване. Заръчала му да се скрие под прозореца на съседната къща и да подслушва какво си говори другото семейство. Завистницата била сигурна, че най-накрая ще разгадае някоя тяхна тайна.
Мъжът ѝ веднага изпълнил заръката и започнал да наблюдава щастливата двойка. Много скоро пред очите му се разиграла следната сцена:
Съседката забърсвала прах и оставила спрея за почистване на ръба на масата. Мъжът ѝ пък по невнимание го бутнал и течността се разляла по пода. Вместо смут обаче тази ситуация породила извинения:
- Извинявай, скъпи, аз съм виновна, не трябваше да оставям спрея на ъгъла! - съжалила съпругата.
- Вината е моя, аз го бутнах! - извинил се и съпругът.
Междувременно съседът, скрит под прозореца, веднага се върнал у дома да докладва. А жена му още на прага го запитала каква е тайната на щастливото семейство.
- Изглежда, че при нас всеки е прав, а при тях - всички са виновни...
