Спорили постоянно Здравето и Спокойствието кое от двете е по-важно за човека. Здравето не се съмнявало, че от него по-ценно няма. Спокойствието пък се опитвало да го убеди, че и то е не по-малко желано.
– Няма нищо по-важно от мен на този свят – гордо казало Здравето при поредния спор. – И мога да го докажа.
– Как? – попитало Спокойствието.
– Ела с мен – предложило Здравето.
Двете влезли в една църква и се заслушали в молитвите на хората. Една млада жена се молила за детенце, един мъж се молил за работа, но всички останали се молили единствено за здраве.
– Видя ли сега кой беше прав? – наперено попитало Здравето.
Натъжило се Спокойствието, не чуло никой да го споменава в молитвите си. Може би наистина не беше чак толкова нужно на хората.
Срещнал го един мъдрец и попитал:
– Защо си толкова тъжно, Спокойствие?
– Защото аз не съм ценно за хората – отговорило то. – Здравето постоянно ми повтаряше, че от него по-важно няма, но аз не му вярвах.
– А кое те накара да му повярваш? – попитал мъдрецът.
– Чух молитвите на хората, всички се молеха за здраве, но никой не спомена моето име.
– Здравето не те е излъгало – казал мъдрецът, – от него по-ценно наистина няма. Но то е пропуснало една малка, но важна подробност. То без теб не може да съществува. Ако на човек му липсваш именно ти, той е неспокоен, гневи се за дребни неща. Това го изяжда отвътре, тогава здравето го напуска.
– Но тогава защо никой не се моли за мен? – попитало Спокойствието.
– Човекът така е устроен, че разбира колко ценно е дадено нещо, едва когато го загуби. Повечето болни се молят само за здраве, а за теб се молят тези, които вече са осъзнали, че ако тебе те няма и Здравето няма да се върне за дълго.
