Прочетете тази притча докрай и се замислете.
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на две. – Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така?… Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я -мръсна, изпокъсана. – А сега? Иска ли я някой?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем.
Сега помислете добре и си спомнете:
- петимата най-богати души в света
- петте последни Мис Свят
- петима лауреати на Нобелова награда
- петимата последни носители на Оскар…
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- Tрима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване;
- Tрима приятели, помогнали ви в труден момент;
- Някой, накарал ви да се чувствате специални;
- Петима души, съпътствали ви през живота ви.
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги независимо от всичко… Не само в щастливите, но и в трудните мигове. Онези, които са ни подавали ръка когато сме падали. Онези, които са оставили следа.
