Един мъдрец взел в ръцете си една ябълка, повъртял я, огледал я от всички страни и дълбокомислено казал на своите ученици:
– Знаете, че хората често мислят за душите си като за тази ябълка. По-точно като за половината от нея… Ето, – продължил той и разрязал ябълката на две части. – Има поверие, че за всеки човек някъде в света има идеалната половинка, която му приляга, както двете половини от тази ябълка.
И всеки обикаля по света да търси своята половинка. Според вас дали се намират? Каква е вероятността от такава среща? Знаете ли колко са хората по света? Много.
Така, да кажем, че се намират. И какво следва после? Мислите ли, че се получава една цяла ябълка, а двете й половинки заживяват в мир и съгласие?
– Ами да, със сигурност – отговорил един ученик.
– Да видим нещо друго – продължил мъдрецът и взел двете половинки от ябълката и ги доближил до лицето си. – Как постъпва светът с човешките души?
Мъдрецът звучно отхапал от едната половинка и продължил:
Вижте още: Притча за сурвачката
– Светът не е статичен. И много често е жесток. Той може да те схруска. Може да те премаже. Може да те направи на парченца. Може да те превърне просто в една огризка… – и Учителят отхапал от другата половинка на ябълката.
И така, ето тези две половинки се срещат. Но те вече са безформени огризки от ябълка. – казал тържествено и съединил двете нахапани парчета от ябълката. – Как мислите, подхождат ли си? Става ли едно цяло от тях? Не.
А сега ще направим друго. Нека съберем две половинки от съвсем различни ябълки. Виждаме, че не си подхождат.
Учителят долепил двете половинки от различните ябълки и отхапал от двете страни на местата, където се съединявали.
– Какво виждаме? Сега тези две парчета образуваха двойка и си пасват идеално. Защото бяха отхапани заедно, а не поотделно.
Така е и с хората. Когато двама души са заедно и се обичат, те стават едно цяло – заедно приемат ударите на съдбата, заедно се радват на живота, научават се да се разбират с половин дума, подкрепят се, учат се един от друг. И дори с течение на времето променят характерите си и хармонично се допълват един с друг.
Така че, перфектната двойка не се ражда такава. Тя се създава. И за това са необходими усилия.
