– Мамо, защо плачеш? – попитало майка си едно малко момче.
– Защото съм жена! – отговорила му тя.
– Не разбирам – казало детето.
Майка му го прегърнала.
– Никога няма да разбереш.
Малкото момче попитало баща си:
– Защо мама плаче сякаш без причина?
– Всички жени плачат без причина – отвърнал бащата.
Момчето пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Затова попитал Господ:
– Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
– Когато създавах жената, я направих специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват, и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение, без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо. И накрая й дадох сълза, под която да се приюти. Това е нейното уникално право, за да го използва, когато има нужда. Виждаш ли, сине – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които носи, не във фигурата, която има, или в начина, по който сресва косите си. Красотата на жената е в нейните очи, които са пътят към сърцето й – мястото, където любовта обитава.
