Имало едно време в едно село баща и син. Бащата бил много добър ковач, а момчето му помагало и учело занаята. Минали години. Момчето пораснало, станало момък за чудо и приказ, а също и много добър ковач. Един ден баща му решил, че вече е време синът му да се отдели и да има собствена ковачница. Речено – сторено.
Започнал момъкът да работи отделно в своята ковачница. Работа имало много. По цял ден се трудил, но едва свързвал двата края. Минали се година, две, три, а той все така работел от тъмно до тъмно, без да може да се замогне. Ядосал се един ден и решил да отиде в Голямата планина да пита Господ в какво е прегрешил, че не му върви в работата. Тръгнал и когато стигнал до Голямата планина, го пресрещнал един светец.
Попитал го той:
- Кажи, сине, що дириш тук?
- Искам да попитам Господ защо ме наказва да работя от тъмно до тъмно, а едва да изкарвам за единия хляб? – отговорил момъкът.
- Не може така, сине, всеки, който дойде, с Господ да разговаря. Ти се скрий тук из храсталаците, а аз ще го попитам.
Скрил се момъкът в храсталаците и зачакал да види и чуе какво ще стане. Настъпила вечерта. Събрали се Господ и светиите да вечерят. Появила се една маса, отрупана с каквото ли не. Господ вдигнал ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, цял живот ще му върви по мед и масло. И да работи, и да не работи – ще има и ще живее охолно.
Вижте още: Прочетете я: Красива притча за ЛЮБОВТА
Навечеряли се и се разотишли. На другата вечер пак се събрали Господ и светиите, но този път на масата имало тук там нещо за ядене. Вдигнал ръка Господ да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, с труд ще си изкарва хляба. Цял живот ще работи, за да има. Няма да сиромахува, но и нищо не ще получава даром.
На третата вечер всичко се повторило както при първите две, но на масата вече имало само огризки. Вдигнал Господ ръка да благослови трапезата и казал:
- На днешния ден, който се роди, животът му ще бъде като тази трапеза. И да работи и да не работи, всичко ще му се изплъзва от ръцете.
Тогава се обадил светията, който посрещнал нашия момък:
- Господи, има едно много добро и трудолюбиво момче, което, разбрах вече, че се е родило през третия ден. Но кажи, Господи, не може ли да се направи нещо за това момче?
- Може – рекъл Господ. – В съседното село има една мома, която е родена през първия ден. Нейният баща също е ковач. Да отиде там, да се глави при баща й чирак и да се ожени за момичето. Но всичко, което изработи, да бъде на нейно име. Нищо да не оставя за себе си. Тогава ще си живее добре.
Чул момъкът съвета и така и направил. Отишъл в съседното село и се главил за чирак при бащата на момичето. Работил така известно време. И понеже бил скромен и работлив, бащата на момичето го харесал за зет и наследник на занаята. Двамата млади също се обикнали от пръв поглед. Получили благословията на бащата и вдигнали голяма сватба. Заживели щастливо, така както казал Господ – всичко, което изработвал момъкът, се наричало на името на жената. Един празничен ден тръгнали с файтона си да се разходят по полето. Минали край едно лозе и младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво ми е хубаво лозенцето.
След известно време минали край една воденица и тя казала:
- Виж, мъжо, воденицата ми каква е спретната – друга такава няма.
Още малко и минали край една нива и отново младата булка казала:
- Виж, мъжо, какво хубаво жито е порасло на нивичката ми.
Домъчняло му на момъка и казал на младата си жена:
- Жено, нека поне тази нива бъде моя:
А тя му отговорила:
- Добре, нека да бъде твоя. Аз нямам нищо против.
Докато изрече тези думи и нивата пламнала от единия край. Развикал се младият мъж:
- Не я искам цялата. Нека да е само до половината.
И нивата изгоряла точно до средата.
Оттогава младият мъж знаел, че от късмета си никой не може да избяга и че трябва да спазва заръката на Господ, ако иска да живее добре.
