Един мъж, избухлив и гневлив, бил женен за тиха и кротка жена. С годините характерът му ставал все по-труден. Но със своята съпруга живеели в мир и съгласие.
Приятелките на тази жена, които често се карали с мъжете си, не преставали да ù се удивляват и често я питали за съвет:
– Кажи ни – казвали – мъжът ти не е цвете, а живеете задружно. Как и ние така да живеем и да не се караме със своите мъже?
– Вижте какво – отвърнала жената– за тези скандали сами сте си виновни. Когато мъжете ви кажат сърдито някоя дума, то вие веднага се ядосвате и гневно им отговаряте. Аз когато виждам, че мъжът ми е сърдит, никога не го дразня, а се моля на Господа, да върне мира и спокойствието в сърцето на моя съпруг. Когато мъжът ми вижда, че не му противореча и нямам намерение да се караме, се успокоява. Та нали и сам Бог ни учи да не отвръщаме на злото със зло. Това не са празни думи, и мирът в семейството се извоюва с тиха борба над себе си!
