Православната църква почита днес Богоявление – Йордановден, третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от 12-те Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Научете ТУК кой има имен ден днес!
Според библейската легенда, на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" /на славянски "Просвещение"/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".
"Богоявление" произлиза от думата "явяване" (от гръцки "епифания"), която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната Богоявленска литургия, свещеникът хвърля Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ, млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
Празничната трапеза на Богоявление се състои от постни ястия, а на масата задължително се поставят орехи, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
