Аз: Боже, може ли да те попитам нещо?
Бог: Разбира се.
Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много лоши неща?
Бог: Какво имаш в предвид?
Аз: Ами, събудих се късно и закъснях за работа.
Бог: Да.
Аз: Колата ми запали след цяла вечност.
Бог: Добре.
Аз: На обяд ми объркаха сандвича и трябваше да чакам.
Бог: Да.
Аз: По пътя за дома батерията на телефона ми падна точно когато ми звъннаха, а имах важен разговор.
Бог: Добре.
Аз: И като връх на всичко това, когато се прибрах исках само да си накисна краката в новата си вана за масаж, но тя не работеше! Днес нищо не беше както трябва! Защо се случи така?
Бог: Сега ще ти обясня. Сутринта в работата ти мина един човек, който щеше да те въвлече в една негова идея, от която всички щяхте да загубите. Затова те оставих да спиш повече, а през това време този човек вече си бе заминал.
Аз (смирено): О-о-о.
Бог: Не позволих колата ти да запали, защото имаше пиян шофьор на пътя ти, и той щеше да те удари, ако ти беше излязъл на пътя.
Аз: (засрамен) Разбирам...
Бог: Една от съставките в първия сандвич беше развалена и ти щеше да се разболееш, ако го беше изял, И затова беше по-добре да изчакаш да направят сандвич с нови продукти.
Аз (смутен): Благодаря ти, Боже...
Бог: Телефонът ти се развали, защото човекът, който ти се обаждаше щеше да свидетелства фалшиво за твоите думи в този разговор, а Аз не исках дори да говориш с него, за да бъдеш защитен.
Аз (нежно): Ясно, Боже.
Бог: О, и тази вана за масаж, тя щеше да даде на късо и щеше да повреди цялата инсталация в дома ти. Не мисля, че искаш да стоиш на тъмно.
Аз: Съжалявам, Боже.
Бог: Не съжалявай, просто се научи да ми се доверяваш във всичко – в доброто и в това, което не ти се струва добро на пръв поглед.
Аз: Ще ти се доверя.
Бог: Но и ти обмисляй внимателно своите стъпки и вземай правилните решения, когато се налага. А аз винаги съм до теб и ще ти помагам. И не се съмнявай, че моят план за твоя ден е винаги по-добър от твоя.
