Един богат човек имал двама синове. Един ден по-младият от тях рекъл на баща си:
- Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!
Сърцето на добрия баща се свило от болка при тези думи. Надеждите му за сговорен живот на синовете му рухнали.. Но нямало що да стори и разделил имота.
Не след много дни бащата трябвало да изтърпи и втори удар.
Непокорният му син събрал всичкото си наследено имущество и заминал за далечна страна Там той се отдал на разпътен живот и бързо прахосал целия си имот. За зла участ, в страната, където пребивавал, настъпила страшна мизерия и глад. Неразумният момък се видял принуден да постъпи на работа като слуга у един богат човек, който го пратил да му пасе свинете.
До вчера бляскаво пируващият блуден син сега бил доволен да сподели храната на свинете, но и нея никой не му давал. Изпаднал в такава велика беда, момъкът си спомнил бащиния дом, дошъл на себе си и рекъл:
- Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!”
Прекрасно решение, благословени думи! Разкаялият се син веднага потеглил обратно за бащиния си дом. Само жалки дрипи били останали от скъпоценните му дрехи, бил бос и целият - изпонаранен...
А неговият баща не престанал да го очаква от деня на раздялата. Още синът му бил далеч, немощният старец безпогрешно разпознал фигурата на любимото си дете. Домиляло му и бързо се затекал към него хвърлил се на шията му и го обсипал с горещи целувки. Но синът се чувствувал виновен. Треперейки от вълнение, той едва промълвил:
- Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!
Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си - по-жалък от вида на неговите слуги! - той веднага се разпоредил:
- Изнесете най-хубавата премяна и го облечете! Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете! След това заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!
Започнало небивало увеселение. Всички се радвали и празнували като на царска сватба.
Привечер си дошъл от нива по-старият син. Чул отдалеч песните и веселата глъч на празнуващите. Изпълнен с недоумение, повикал един от слугите и го попитал:
- Какво става тук?
Слугата отговорил:
- Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Вместо да се зарадва заради брат си, по-старият син се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и взел настойчиво да го кани. Но този останал непреклонен и с негодувание се развикал:
- Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, а до този ден не си ми дал и едно козле, за да се повеселя с приятелите си. А сега, като дойде този твой син, който прахоса имота ти, за него закла угоеното теле!
Тогава неговият баща кротко възразил:
- Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! А сега нека да се зарадваме за това, че брат ти мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!
