Едно дърво страдало много, защото било малко, криво и грозно. Всички останали дървета, които били в близост до него се отличавали с красота, височина. Дървото искало да бъде като тях, да има красива корона, вятърът да гали клоните му. Но то растяло по склона на една скала.
Корените му се придържали за малко парче почва, спускали се в процепа между камъните. Клоните му усещали студения вятър. Слънцето го осветявало само сутрин, а след пладне се скривало зад скалата, давайки светлина на другите дървета, които се спускали надолу по склона. Дървото проклинало своята съдба.
Но една сутрин, когато първите слънчеви лъчи го поздравили, то погледнало към долината и осъзнало, че животът не е толкова лош.
Пред него имало великолепен изглед. Нито едно от растящите долу дървета не можело да види тази красота.
Скалата, на която растяло кривото дърво го защитавала от лед и сняг. Без своите изкривени клони и впити в камъните корени, дървото не би могло да оцелее на това място. То било уникално по свой собствен начин и заемало своето място.
Извод: не се сравнявайте с другите, нито като живот, нито като постижения. Знайте, че сте уникални, че имате качества, които трябва да развиете и че единствено и само със себе си трябва да се сравнявате. Да ставате все по-добри и по-добри.
