Моята баба винаги готвеше вкусна храна. Един ден тя сложи изгоряла баница пред дядо ми. Не леко загоряла, а черна като въглен.
Чаках да видя какво ще каже дядо ми. Но той просто си изяде баницата и я попита как е минал деня ѝ. Тогава чух баба ми да му се извинява за изгорялата баница. Никога няма да забравя отговора му:
Вижте още: Притча за истинската любов
"Скъпа, харесва ми баницата много!".
По-късно го попитах дали е казал истината. Той сложи ръка на рамото ми и рече:
"Баба ти е имала тежък ден на работата ѝ. Видимо беше изморена"... и добави: "Изгорялата баница не ми навреди. Но една остра дума можеше да я нарани".
Ние всички правим грешки. Не трябва да се фокусираме върху грешките, а да подкрепяме хората, които обичаме. Това е тайната на дългите и щастливи връзки.
