Горещите и влажни летни дни често са последвани от топли нощи - удобни метеорологични условия за любителите астрономи, които могат с телескоп да наблюдават Международната космическа станция, която прелита над тях или просто да се полюбуват на звездите, съобщи ЮПИ.
Тази година не прави изключение, като месец юли предлага множество астрономически гледки. В допълнение към списъка с предстоящи астрономически събития, юли е един от най-добрите месеци в годината за наблюдение на Млечния път. През този месец страната на Земята, която преживява нощта, е насочена към сърцето на Млечния път, като галактиката се вижда през по-голямата част от нощта.
Въпреки че Млечният път може да се види почти всяка нощ при ясно небе, някои явления могат да се наблюдават само в определени нощни часове от месеца.
Суперлуната е сред най-популярните пълнолуния през годината, а второто от три последователни суперлуния ще изгрее на 13 юли. Първата суперлуна за 2022 г. изгря в средата на юни, давайки началото на сезона на суперлуните в нощното небе. След юли, третата и последна суперлуна ще изгрее през втората седмица на август. Юлското пълнолуние е известно и като Гръмотевичната луна заради гръмотевичните бури, характерни за летните месеци.
„При близки във времето пълнолуние и перигей, или новолуние и перигей, настъпва явлението суперлуние (Супер Луна). Още по-близки във времето ще бъдат перигеят на Луната на 13 юли в 12:09 часа и пълнолунието в 21:37 часа на същата дата – с разлика 9 часа и 28 минути”, четем на уебстраницата на катедра Астрономия на Физически факултет на СУ „Св.Климент Охридски” в секцията „По-забележителни астрономически явления през 2022 г.”. Неин автор е Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ.
Редкият шанс да се наблюдава комета на нощното небе ще се появи този месец, въпреки че ще е необходим телескоп. Кометата C/2017 K2 (PanSTARRS) ще направи най-близкото си приближаване до Земята на 14 юли на разстояние 168 милиона мили, според ЪртСкай. Макар че това е почти два пъти по-далеч от Слънцето, кометата PanSTARRS е по-голяма от повечето комети, което ѝ помага да изглежда достатъчно ярка, за да се види през обектива на телескоп, посочва ЮПИ.
„От нашите ширини най-подходящото време за наблюдение на K2 (PanSTARRS) ще бъдат месеците юли, август и септември. Тогава кометата ще премине през съзвездията Змиеносец и Скорпион, а нейната яркост се очаква да бъде около 7 mag. Ще бъде видима с бинокъл. В края на септември кометата ще навлезе в съзвездието Вълк и ще залязва само 1 час и 20 минути след залеза на Слънцето. Тогава ще имаме последна възможност да я видим от България.
C/2017 K2 (PanSTARRS) привлече вниманието на астрономите с факта, че когато бе открита – на 21 май 2017 г., нейната кома (временната ѝ атмосфера) е била достатъчно голяма за да бъде забелязана от разстояние 2.4 млрд. km от Слънцето – отвъд орбитата на Сатурн. Откриването на комета толкова рано преди нейния перихелий предполага големи размери на ядрото и съответно – ранно формиране на комата около него, под действието на слънчевите лъчи”, изтъква Маркишки в публикацията на сайта на Физическия факултет на СУ.
Тази нова комета не се очаква да бъде толкова ярка, колкото кометата NEOWISE, която заслепи наблюдателите на небето през юли 2020 г. Тогава тя беше достатъчно ярка, за да се види с невъоръжено око. Вместо това PanSTARRS ще изглежда като размито зелено петно през обектива на телескопа, открояващо се сред море от блещукащи бели звезди.
Юли ще завърши с астрономически фойерверки, тъй като два метеорни потока ще достигнат своя пик в разстояние на по-малко от 48 часа, посочва ЮПИ. Според Американското метеорно дружество пикът на Южните делта-Аквариди ще бъде в нощта на 29 срещу 30 юли, а след това в нощта на 30 срещу 31 юли ще последват алфа-Каприкорнидите. Двата метеорни потока ще бъдат активни и през двете нощи, като в тъмни, безоблачни райони ще се наблюдават от 10 до 20 метеора на час.
„Южните делта-Аквариди (SDA) и алфа-Каприкорнидите (CAP) са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са бавни, жълтеникави, като нерядко са много ярки „болиди“. Наблюдават се най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. Макар че зенитното часово число на Южни Делта-Аквариди е около 25, а на Алфа-Каприкорниди – около 5, по време на техните максимуми от нашите географски ширини могат да се наброят само около 15 – 20 метеора за час, общо от двата потока. Причината е в ниските им до хоризонта радианти.
През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток в полунощ и ниско на югозапад рано сутрин преди разсъмване”, пише Маркишки. Той пояснява, че в нощите около 30 юли Луната няма да затруднява наблюденията. „На 28 юли в 20:54 ч. тя ще бъде във фаза новолуние. На 30 юли Слънцето ще изгрее за София в 06:16 часа, така че ефективни наблюдения ще могат да се извършват от полунощ, до около 5 часа. Потокът Южни делта-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е установено със сигурност, но се счита, че е кометата 96P/Machholz 1 - същата, която поражда потокът Квадрантиди, а вероятно и Ариетии). Тя има орбитален период от 5.3 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 октомври 2017 г., а следващият ѝ перихелий ще бъде на 31 януари 2023 г. Потокът алфа-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща период 5.25 години. Тази комета премина през перихелия си на 26 април 2022 г., което може да бъде причина за повишена активност на потока”, се посочва в публикацията на български физик.
Макар че 20 метеора на час се равняват на една падаща звезда на всеки няколко минути, благодарение на Алфа Каприкорнидите в небето може да има впечатляващи искри, отбелязва сайтът на метеорологичната компания от САЩ Акюуедър.
Източник: БТА
