Кухненските гъби са пълни с бактерии. Повечето от нас обаче предпочитат да не се замислят за този факт. Но не и учените. Екип от изследователи реши да провери пригодността на гъбите като микробна среда и установи, че вещите, предназначени за чистене, са по-добри за растежа на микробите от пособията, създадени специално за целта.
Откритието им може да се окаже особено полезно (стига да превъзмогнете колко потресаващо е реално).
Фактът, че кухненските пособия, като гъби и дъски за рязане, са отличен развъдник за бактерии (особено когато са влажни) е известен отдавна. Сега обаче екип от университета Дюк откри какво ги прави толкова подходящи за подобно нещо – всичко зависи от начина, по който различните бактерии си взаимодействат.
Когато специалисти се опитват да отгледат бактерии в лабораторни условия, те обикновено се съсредоточават върху един-единствен щам и се надяват, че ако го снабдяват с достатъчно храна и светлина, усилията им ще се увенчаят с успех. При някои видове това работи. Други обаче – екстровертите на микробния свят – виреят най-добре, когато са обградени от многообразни форми на живот.
„Бактериите са като хората в условия на пандемия: на някои им е трудно да се изолират, докато други процъфтяват.“, казва проф. Линчон Ю.
„Ние показахме, че в едно сложно общество, в които се наблюдават и положителни, и отрицателни взаимодействия между видовете, съществува междинна степен на интеграция, която ще максимизира цялостното му съществуване.“
Почвата е подходяща и за двата типа бактерии. Това не е особено изненадващо, като се има предвид факта, че те са имали на разположение милиони години, за да се адаптират към нея и дори да я оформят според нуждите си. Корените на растенията и човешкия стомашно-чревен тракът (две места, които също са зависими от здравословните микробни общества) са сходни в това отношение с почвата – те предоставят на видовете места с различни размери, където да се развиват. Учените откриват, че гъбите имитират тази структура впечатляващо добре.
Специалистите създават течна среда, съдържаща множество щамове на E. coli и ги разпръсват върху повърхност, включваща пространства за растеж (т.нар. „кладенчета“) с различни размери. Шест от тях са големи – при тях е възможно да се струпат големи количества бактерии. Друго обаче (цели 1536) са толкова малки, че в тях ще намери място най-много един щам. Именно така специалистите откриват, че идеалната обитаема зона всъщност е тази със среден размер.
Малкото пространство вреди сериозно на видовете, чието оцеляване зависи от взаимодействието им с останалите. Големите пространства пък елиминират онези, които страдат от тези взаимодействия (т.нар. самотници) — обяснява проф. Линчон. — При средните пространства обаче оцеляват най-много и най-разнообразни по вид бактерии.
Пространствата в гъбата са достатъчно добре отделени едно от друго (което самотните бактерии намират за чудесно). Същевременно улесняват разпространението и на т.нар. екстроверти (стига средата да е влажна, разбира се). Според екипа тази информация ще се окаже особено полезна за изследователите, които изпитват затруднения при отглеждането на по-агресивни бактерии.
