- Маро, помниш ли едно време, като проиграх всичките ни пари на покер и всички ми се смяха - ти беше до мен?
- Помня, скъпи!
- А помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак беше до мен?
- Помня, любими!
А помниш ли как, когато започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак беше до мен?
- Помня, Рангеле!
- И сега, след като една година бях в кома и се освестих, ти пак си до мен?
- Да, скъпи!
- Знаеш ли какво си мисля, Маро?
Мара с умиление:
- Какво, скъпи?
- Ами, страшен карък си ми ма, Маро!
