Един човек имал срочен дълг. Нямайки какво да прави той решил да продаде къщата си. Според ингушския обичай, ако човек продаде къща или земя, той трябва първо да ги предложи на съседа си и да попита дали ще ги купи. Така и постъпил. Съседът го попитал:
- Защо си продаваш къщата?
- Имам срочен дълг, затова я продавам.
- За колко я продаваш?
Мъжът отговорил, че цената на къщата е доста висока, но ще я даде на добрия си съсед само срещу цената на дълга.
- Какъв е твоят дълг и към кого го дължиш? - попитал съседът. Човекът отговорил на тези въпроси.
- Добре, ела при мен утре - казал съседът.
Когато на другия ден мъжът се появил, съседът му казал
- Вчера отидох да ти платя дълга. Сега си освободен от него. Не ходи никъде и живейте в собствения си дом.
- Защо го направи? Претърпя голяма загуба! - възкликнал мъжът.
- Не го смятам за загуба - казал съседът и продължил - би било голяма загуба за мен, ако такъв добър съсед като теб ме напусне.
