"Ел Енканто" - една объркваща и обречена любов


"Ел Енканто" - една объркваща и обречена любов
Снимка: ПР

Патрисио Рубио емигрира от Испания в Куба през 1947 година. Той разполага само с дрехите на гърба си и мечтите си. В продължение на месеци едва изкарва прехраната си, но разчита на двама верни приятели, които среща в Хавана. Случайно намира работа като артилерист (момче за всичко) в Ел Енканто – най-големия универсален магазин в страната. Малко по малко се издига и от продавач става управител на отдел. Следва обрат и в личния му живот.

Патрисио се запознава с Глория, една от най-богатите и елегантни клиентки на Ел Енканто, и мигновено и необратимо се влюбва в нея.

Глория принадлежи на друг свят: тя е съпруга на Сесар, влиятелен човек в кубинската мафия, което я превръща в най-желаната и недостъпна жена в Хавана.

Независимо от обстоятелствата, Глория и Патрисио се привличат неустоимо и се отдават на своята объркваща, обсебваща и обречена любовна авантюра.

***

Сусана Лопес Рубио е родена през 1978 г. в Мадрид. Тя е сценарист и е работила по телевизионната адаптация на романа "Нишките на съдбата". През 2005 г. печели наградата Pilar Miró за телевизионен сценарий и наскоро спечели наградата за хиперкратък разказ. Пише кратки истории за възрастни и деца, а за сценария на Juan y la nube печели наградата "Гоя" за най-добър кратък анимационен филм за 2015 г.

"Ел Енканто" е дебютният роман на Сусана Лопес Рубио, разказващ за една различна Хавана, която вече не съществува. Филмовата адаптация на книгата се очаква през 2018 г.

Откъс

Когато стъпих на кея в Хавана, първото, което установих, бе, че не съм облечен подходящо. Всъщност никой от пътниците, които слязоха с мен от кораба, не носеше дрехи, съобразени с климата на острова. Вълнените ми панталони и сако боцкаха кожата ми, а каскетът, който толкова пъти ме бе предпазвал от снега в Астурия, караше главата ми да заври под тропическото слънце. В сравнение с кубинците – мъжете с ленени костюми, а жените с пъстри рокли – ние приличахме на стадо потни овце. Изгледах със завист митническия служител. Бялата му риза с къси ръкави беше истинско олицетворение на удобството. Докато чакахме с документи в ръка, една секретарка – мулатка с хубави крака и с рокля с голи рамене, предизвика подсвирквания от възхищение на всички мъже от опашката. Беше доста голямо геройство, като се имаше предвид, че бяхме изтощени и гладни, след като бяхме прекарали четиресет дни натъпкани в тесни каюти и всекидневното ни меню беше брашнена каша.

– Ако не спрете да подсвирквате, ще ви зашлевя всички един по един!

Един галисиец до мен изрече на глас мислите ми:

– По дяволите! Тук жените имат много буен нрав.

Митническият служител ме подкани с жест да се приближа.

– Име?

– Патрисио.

– Презиме и фамилия?

– Рубио Гамеля.

– Възраст?

– Деветнайсет.

– Испанец?

– Да.

– Повод на пътуването?

Бях изкушен да му кажа истината: "Вижте, поводът е, че в Испания цари такава мизерия, че направо умираме от глад, че в селото ни вече не останаха котки, защото изядохме всичките плъхове, че републиканците убиха майка ми, защото бе скрила вкъщи една братовчедка монахиня, а баща ми го убиха националистите, защото не поиска да коленичи пред портрета на каудильо, така че вече нямам семейство и не искам да прекарам остатъка от живота си, претрепан от работа в мината и целият въшлясал, така че продадох сватбения пръстен на баба ми, мир на праха й, за да си купя билет за трета класа в един кораб и да започна от нулата с това, което имам на гърба, на другия край на света. Поводът е, че искам да оцелея".

Да, това би трябвало да кажа. Само че на кораба се говореше, че Куба е започнала да връща испанските емигранти обратно и че не трябва да им даваме повод да ни депортират.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Любопитно


Реклама

Независимо дали приемат, или отказват, жените изпитват еднакво удоволствие от това, че са искани.

Овидий

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама