Джордан Питърсън е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто, автор на книги за самопомощ.
Той далеч обаче не е от онези сладникави психолози, които затварят очите си за всичко лошо, проповядвайки мир и хармония на всяка цена. Напротив, книгите му са с широко "отворени" очи, сблъсквайки ви с най-тъмните кътчета на ума и съзнанието ви, за да ви провокира да потърсите сами светлината в себе си.
Днес ви представяме няколко от завладяващи цитата от Джордан Питърсън:
"Едиповата майка казва на детето си: "Живея само заради теб". Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите.
Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: "Каквото и да се случи, никога не ме изоставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е виновен някой друг". Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор."
Вижте още: Най-красивите цитати, посветени на жената
"Когато животът стане прекалено безопасен, хората (в това число и децата) започват да търсят начин отново да го направят опасен.
Когато се чувстваме свободни – и насърчавани, – ние предпочитаме да живеем на ръба. Там, на ръба, ние сме уверени в опита си и в същото време сме способни да се сблъскаме с хаоса, който ни подтиква да се развиваме. По тази причина ние сме устроени така, че да обичаме риска. Рискът ни изпълва с вълнение и възбуда, докато полагаме усилия да оптимизираме бъдещите си резултати. Без него ставаме лениви, неосъзнати, безлични и безучастни и тъпчем на едно място. Когато сме свръхзащитени, се проваляме при първия сблъсък с нещо опасно, неочаквано и пълно с възможности – а това неизбежно се случва."
"Хората, които са доброжелателни, състрадателни, емпатични и неконфликтни (всички тези качества вървят в комплект), позволяват на другите да ги тъпчат. И накрая самите те се озлобяват. Те се жертват за другите, понякога стигайки до крайност, а после недоумяват защо никой не им отвръща със същото. Доброжелателните хора са отстъпчиви и това ги лишава от независимост. Силната невротичност повишава още повече тази опасност. Те се съгласяват с всяко предложение от страна на околните, вместо (поне веднъж) да настояват на своето. Така те се превръщат в хора без собствено мнение, нерешителни и вечно колебаещи се. Ако в допълнение към това са страхливи и лесно раними, те имат още по-малко причини да отстояват позицията си на думи и на дела, защото това значи да поемат риск, да се изложат да опасност (поне в краткосрочен план). Технически погледнато, това е пътят към зависимото личностно разстройство."
Вижте още: Най-вдъхновяващите цитати от Хорхе Букай