На прага на Коледните пости и в разгара на ловния сезон ми попадна история за общественото негодувание срещу Джейми Оливър, когато заклал агне в ефир и после го сготвил. За пореден път ме блъсна в челото мисълта за това колко сме лицемерни ние хората.
Браво на готвача за вкусното блюдо, но долу готвача – та той е убил животно.
Браво на ловеца, полага грижи за популацията на дивите свине, но ловеца е лош човек, защото убива животни в гората.
Нима не е лицемерно хора, които се обявяват срещу убиването на животни и сочат с пръст колко ужасно дело е това, да приготвят пържоли за вечеря и поднасят на гостите си плата с мезета? Защото месото е месо, то е дошло до твоята хапка отрязано от животно. Независимо какво е животното и дали е заклано в кланица, в двора или е отстреляно в гората.
Сочим се с пръст и се надвикваме с безмълвни "мемета", опитвайки се да очерним другия и да издигнем себе си, но пукнатината на лицемерието ни е очеизвадна.
Помня, преди години колко трагикомично прозвуча, когато в компания на маса някой отбеляза наблюдението си – „за тази порция пилешки сърчица колко всъщност кокошки са заклани?!” То не е като с пържолите, едно сърце си е равно на една кокошка. Преди няколко години синовете ми видяха как се коли домашен бройлер, бяха разстроени от видяното, защото пилетата ги боли. Дълго време отказваха да ядат пилешко месо. Ако им кажех, че това не е пиле, а обикновено месо, ядяха без никакъв проблем. Но те бяха четири годишни. Простено им е за разликата която намираха между пилешко и обикновено месо.
Ако работникът в кланицата си върши работата, и това не го прави лош човек, значи не може да е лош човек и онзи, който помага за популацията на дивите свине и после ги убива. Къде е разликата и кое не е същото?
Аз ям месо и не лицемернича. Няколко пъти в годината изключвам всичко животинско - по време на постите. Това ме пречиства и физически и духовно и ме кара да се чувствам добре. Постът, като препарат за почистване на съвест, би казал някой. Всеки има стълба към своята камбанария, от която после мери и сочи с пръст, само че с различни дела и мисли се катери нагоре. От звука на едни камбани преосмисляш, научаваш и получаваш нещо стойностно, което те обогатява, от други запушваш плътно уши и сетивност и бързаш да отминеш, защото бият на кухо.
От 15.11 започват коледният пост, опитайте да го преминете, дори да не успеете да спазите целия пост, със сигурност ще се обогатите духовно и пречистите физически, а след това позицията ви би била по-отчетлива и обоснована, ако ще сочите добрите и лошите хора в обществото ни. Поста не е панацея за решаване на спора кои животни и по какъв начин е лицеприятно да бъдат убити в името на изхранването ни и кои не, но е добра отправна точка, като мотивация и обозрим период. Като излизане от зоната на комфорт в името на личностно, физическо и духовно израстване.
Автор: Мартина Стоева
