„Платноходи в кладенеца“ от чешкия писател Иржи Хаичек (превод Красимир Проданов, изд. „Изида“) показва колко бездънно може да е отчаянието ни… и как въпреки всичко винаги имаме сили да продължим напред.
Повече за книгата
Мария е на 47 – разведена и сякаш прегоряла във всяко отношение… Към личното нещастие се добавят и проблеми с възрастните ѝ родители. Когато обаче решава да е на тяхно разположение цяло лято в нажежения от слънцето Чески Крумлов, още не предполага през какъв вихър от емоции ще премине… В опит да излекува наранената си душа, тя преравя местната книжарница. И наистина открива нещо – не книга, а… 18-годишен Адонис, който работи там като книжар. Дали ще събере смелост да откъсне забранения плод?
Иржи Хаичек (р. 1967, един от най-четените и награждавани чешки писатели) предлага майсторски разказана история, в която героите му страдат и се влюбват, живеят с единия крак в миналото и дори вярват в шекспировата любов. Авторът на награждаваните и обичани книги „Селски барок“ и „Дъждовна флейта“ отново ни изправя пред травмите, които времето ни причинява – този път още от Втората световна война насам. Родовата памет е сред най-важните теми в творчеството на чешкия писател, който се утвърди като едно от най-талантливите пера на своето поколение в страната.
Сега обаче неговата героиня Мария, която е доцент по литература в Карловия университет, има сложната задача да разреши ребуса на миналото и да преодолее последствията от собствения си развод. И след много премеждия намира как да го стори… при това рецептата е необикновено сладостна, както винаги в книгите на Хаичек. А любовта се превръща в спасителен пояс, който може да ни отведе на другия бряг.
„Опитах като автор да надникна в душата и в главата на главната героиня – споделя Иржи Хаичек, - но за нея говорят най-вече действията ѝ, диалозите, затова и книгата прилича малко на филмов сценарий. Като мъж съм на страната на Мария във всичко, с което тя се опитва да се справи.”
Писателят признава, че за него е било предизвикателство да изобрази мисленето и действията на една жена, още повече че „читателките ще я сравняват със своя опит“. Но добавя, че при писането мисли на първо място за историята и героите, за формата и композицията. „Човек е отговорен за всичко, което върши и с което се представя пред останалите“, смята той.
