"Аз не искам да кажа нищо ново, каквото има съм го казала, това е една книга за оцеляването. Това е една книга за родовата история. Причината това ново издание да се появява е, че ние навъртяхме седем години. Искаме да отпразнуваме първите седем години на моя дебютен роман." Това каза пред БГНЕС писателката Калина Хапсали, а поводът – новото издание на романа ѝ "Гръцко кафе".
Книгата отразява балканската душевност.
"Ние живеем на един полуостров, който е пропит с такива балкански притчи. Не съм Иван Вазов, но си мисля, че романът е един хубав паноптикум от стоплящи сърцето балкански истории", заяви тя.
Стената на разделението не съществува в книгата.
"Тази стена спира да съществува, когато си дадем сметка, че сме безкрайно еднакви и сме безкрайно човеци. Тази стена, която до един момент е литературна спира да съществува, как няма българи и гърци. Всъщност всички сме едно и също", заяви тя.
"Гръцко кафе" не е дисекция на любовта, книгата е нещо повече, но избягва клишетата.
"Не е дисекция на любовта, защото любовта не търпи дисекция, тя е по-скоро призив за любов и обещание за любов. Няма как да има холивудски привкус, защото Балканите са една по-различна територия, това е географията на сърцето. Любовта не може да бъде клиширана, когато тя изпадне в клише, вече не е любов", категорична е Хапсали.
"Всеки роман е едно пътешествие, а всяка любовна история е преоткриване на теб самия, всяка любов е пътуване. Рискът е да не се разочароваш, няма рецепта, която може да те спаси от него. Любовта е риск, животът – също", твърди писателката.
"Гръцко кафе" е произведение, което няма религиозна символика, а писателката не смята, че любовта е световната религия.
"Този роман беше създаден в много тежки дни и нощи, след смъртта на моя съпруг. Имаше една огромна отворена бездна, този вакуум беше жаден за още жива плът и аз реших да го нахраня. Дадох истории, дадох плът от плътта ми, трябваше да пиша. Писането, като изцеление", сподели Катерина Хапсали, която е и автор на заглавията "През девет планини", "Сливовиц" и "Хора".
