Трогателна и нежна история от френските автори Валери Вайсхар Джулиани и Сандра Солине разкрива как децата забелязват промените в семейството по време на раздялата на техните родители. "Моят куфар на точки" среща малките читатели с Виолет, чиито майка и баща започват да се държат различно, докато един ден тя не се сдобива със своя куфар на точки. В края на книгата към родителите се обръща детския психолог и психотерапевт Надежда Милева, за да им даде насоки как да създадат увереност на детето си.
Още от малка Валери Вайсхар Джулиани започва да пише кратки текстове и стихове. Страстта ѝ към литературата за деца се появява по време на работата ѝ като учител, а основният ѝ източник на вдъхновение е нейният син. За създаването на "Моят куфар на точки" тя се обръща към илюстраторката Сандра Солине, която този път влиза в ролята на писател.
Напоследък много неща в живота на Виолет се променят. Доскоро родителите ѝ са се целували и са се забавлявали заедно, но това е било преди да се разделят. Обаче има едно нещо, което ще остане завинаги: това, че майка ѝ и баща ѝ я обичат безкрайно.
За да се разбере идеята за раздялата, историята постепенно разкрива промяната в развлеченията на Виолет и семейството ѝ, а куфарът на точки служи като символ на споделената грижа върху детето.
"Съществува концепция в обществото ни, според която децата под определена възраст "не разбират" или не са засегнати от родителската раздяла, но това не е така", споделя Надежда Милева. "Децата от всички възрасти са чувствителни към родителския развод. Точно затова е важно какво чуват по темата, какво виждат от поведението на родителите и как възрастните се справят с промяната."
