Луксозно издание на емблематичния том "Роден съм да живея в самота" от Франц Кафка излезе под знака на изд. "Кръг" на 3 юли, точно 140 години след рождението на писателя. Книгата е подбор от писмата на един от ключовите прозаици на ХХ в. Тя събира в себе си най-ценното от кореспонденцията на енигматичния автор – писма до любимите му Фелице Бауер и Милена Йесенска, знаменателното "Писмо до баща ми" и селекция от кореспонденция с приятели. Преводачката и съставителка Ива Иванова ревизира своя труд за публикуването му през 2021-ва, а сега той излиза и в луксозен вариант с твърди корици. В него е поместен и послесловът от Ирен Крумова, а художник на забележителната корица отново е Кирил Златков.
"Роден съм да живея в самота" е ци тат от писмо до Фелице и свързваща нишка между всеки от текстовете в книгата. Откровени, дълбоко емоционални, те са неповторимо свидетелство за изключителната чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер на Кафка. С тях не просто навлизаме в личния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, но и ни се разкриват пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове и трагедията в живота му.
В послеслова си Ирен Крумова пише:
"Чрез кореспонденцията си Кафка се опитва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата ѝ, поне за кратко да я отклони. Затова и независимо дали са до люби мите жени или приятелите, гласът му в тях е толкова безстрашно прям, а съдържанието им – наситено с признания, дълбоко изповед но. Разликата между този Кафка и създателя на фикционални текстове минава рязко като с нож: колкото по-отчужден, непроницаем и енигматичен е като писател, толкова е по-открит, оголен до прозрачност в писмата си. Това е Кафка в цялата си уязвимост."
Книгата започва с кореспонденцията с първата жена, пленила го – Фелице Бауер, така отдалечената по дух и по душа спрямо всяка друга дама в живота му и от самия него. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се подвоумява да продаде писмата му за сумата от 8000 долара през 1955 г. Това са общо 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин между 1912 и 1917 г. Това е и най-плодотворният период в творчеството на Кафка, в който той създава едни от най-значимите си текстове – "Присъдата", "Огнярят" и "Метаморфозата", първите части на "Процесът".
Следва легендарното "Писмо до баща ми" – мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на Кафка, в което той се изправя срещу баща си. За пръв път, почти в края на живота си, върху сто и три страници, той излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.
А сетне идва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които заради значимостта си често са публикувани и в отделно издание. Връзката (макар и абсолютно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е кратка, но ярка, трескава, наситена, и оставя след себе си куп безценни писма. След раздялата с Милена му остават само две години живот. Писмата стават все по-кратки, накрая се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които пише кратки изрече ния, за да общува от леглото в болницата, тъй като вече му е невъзможно да говори.
И въпреки изричната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод след смъртта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод публикува ръкописите на трите му романа: "Про цесът", "Замъкът" и "Америка", а първите фрагменти из кореспонден цията отпечатва през 1937 г., разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-ра излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. Така светът получава двама писатели – единият, повлиял десетки последвали го велики имена в световната литература, и втори – откровен и чувствителен, умело скрит в първия.
