Майсторски, разтърсващи, зловещи и незабравими са разказите на прословутата американска писателка Шърли Джаксън – най-добрите от които сега излизат за първи път на български. Известна със своите пристрастия към свръхестествени теми, Джаксън си спечелва място сред най-талантливите прозаици отвъд океана с провокативните си сюжети, които са проницателна гледна точка към американската култура и често съдържат метафори за човешкото поведение. Сборникът „Лотарията и други разкази“ – единственият, който писателката издава приживе, – излиза у нас със знака на издателство „Кръг“.
Шърли Джаксън печели огромна популярност именно с разказа си „Лотарията“, публикуван през 1948 г. в списание „Ню Йоркър“. Историята започва като привидно добронамерено повествование за спокоен град в провинцията, но придобива мрачен обрат. Най-много читателски писма в историята на „Ню Йоркър“ са изпратени именно заради този текст, като много от читателите му изразяват своето объркване относно скритите значения и ужасяващ край. Майсторът на хоръра пък Стивън Кинг казва: „Прочетох „Лотарията“ в гимназията. Първата ми реакция: шок. Втората: „Как го е направила?“. Разказът се превръща в един от най-значимите за своята епоха, преведен е на десетки езици и е многократно адаптиран за радиото, телевизията и сцената.
Но освен него, сборникът съдържа още 24 истории, напълно непознати за българските читатели. Написани през различни години, шедьоври като „Демоничният любим“, „След вас, драги ми Алфонс“, „Цветната градина“, „Седемте вида неяснота“ и „Зъбът“ разкриват майсторството на Джаксън да внушава дълбокия мрак, жестокост и нелечимата самота, които владеят човешкото сърце.
„Лотарията и други разкази“ излиза извън жанровите ограничения, с които сме свикнали да асоциираме името на разказвачката. Текстовете в книгата са свързани много повече с реализма, като фантастичните нотки са изключително дискретни, сведени до минимум. Докато уж пише за най-баналното и ежедневното, писателката дава възможност да надникнем в латентните заплахи на живота – както из лъскавия мегаполис, така и в слънчевата провинция. Кара ни да съзрем фаталната си слабост зад привидните защити, които неизбежно издигаме. И ни уверява, че дори най-невинните представители на общността – децата, са не по-малко изпълнени с изконния човешки копнеж по тъмнината.
Джаксън работи силно с повтарящите се мотиви и символи. В повечето разкази присъства един и същ второстепенен герой – господин Харис. Той е демоничният любим, писател, нелеп колега или странен съсед сноб… Различни предмети се появяват в различните разкази, а домът – в града или в провинцията – е централен топос. Джаксън е проникновен наблюдател на домашната баналност и дребнотемие, зад които с изящна жестокост ни разкрива дълбоките, страшни за гледане пластове на човешкото. Тя открехва пердето към ужаса на съществуването и общуването.
