"Начинът да обичаш" е последната книга на Антъни де Мело. Това е наръчник с 31 медитации, които ще ви помогнат да постигнете нови нива на осъзнаване на живота си в неговата пълнота.
С обичайната си убедителност авторът води читателите си по пътя на освобождаване от илюзиите – най-голямото препятствие пред любовта. "Любовта извира от осъзнатостта", заявява де Мело, подчертавайки: едва когато видим другите такива, каквито са, ще започнем наистина да обичаме. Но освен другите трябва на първо място да видим ясно себе си. За целта трябва да се вгледаме в убежденията и постъпките си обективно, без да се поддаваме на привързаностите си, нито на обичайните човешки заблуди. Всеки, който поеме по този път, бързо ще установи, че тази задача е всичко друго, но не и лесна. "Най-трудно е да прогледнем. Но именно в акта на проглеждане се ражда любовта."
Бъдете будни
Навсякъде по света хората търсят любов, защото са убедени, че само любовта ще спаси света и ще придаде смисъл на живота им. Но за съжаление, само шепа хора разбират какво всъщност е любовта и как се заражда в човешкото сърце. Хората като цяло я определят като добронамереност, човеколюбие, ненасилие или служене на другите. Но сами по себе си тези неща не са любов. Любовта се ражда от осъзнатостта. Можете истински да обичате някого само когато сте способни да го видите какъвто е тук и сега. В противен случай, ако той живее само във вашите спомени, мечти, въображение или проекции, вие обичате не самия човек, а представата, която сте си изградили за него. Превърнали сте го в обект на вашето желание.
Следователно за да обикнете някого, първо трябва да го видите такъв, какъвто в действителност е. Изисква се огромна самодисциплина, за да се освободите от желанията, предразсъдъците, спомените, проекциите и избирателния начин на виждане – толкова сурова самодисциплина, че повечето хора предпочитат да се отдадат на добри дела и служене, отколкото на изгарящия огън на подобен аскетизъм. Когато тръгвате да служите на човек, когото не сте си направили труда да видите истински, чии нужди задоволявате, неговите или вашите лични? Затова първата стъпка в любовта е наистина да видите другия.
Втората стъпка е също толкова важна – да видите себе си безпощадно честно, да разгледате в светлината на осъзнатостта своите мотиви, емоции, нужди, непочтеност, егоизъм и склонност към упражняване на контрол и манипулации. Това означава да наричате нещата с истинските им имена, без значение колко трудно ви е и какви са последствията. Ако постигнете това ниво на осъзнатост спрямо себе си и другите, ще разберете какво е любовта, защото сърцето и умът ви ще бъдат будни, чисти и деликатни, а възприятието – ясно. Вашата чувствителност ще ви кара да реагирате точно и уместно във всеки момент и всяка ситуация. Понякога директно ще се хвърляте в действие, а друг път ще сдържате и възпирате първосигналните си импулси. Понякога ще пренебрегвате другите, друг път ще им отдавате вниманието, което търсят. В едни моменти ще бъдете нежни и отстъпчиви, а в други – твърди, безкомпромисни, самоуверени и дори агресивни, защото любовта, родена от чувствителност, приема най-неочаквани форми и реагира не на предварително зададени насоки и принципи, а на конкретната реалност в настоящия момент. Когато за пръв път изпитате подобна чувствителност, вероятно ще се изплашите, защото всичките ви защити ще рухнат, нечестността ви ще лъсне, а защитните стени, с които сте се обградили, ще бъдат изгорени.
Представете си ужаса на богатия човек, когато реши наистина да се запознае с окаяното състояние на бедните, или на жадния за власт диктатор, когато наистина осъзнае на какво подлага своя народ, или на фанатика, когато проумее фалшивостта на убежденията си и види, че изобщо не отговарят на действителността. Същият ужас обзема и влюбения, когато осъзнае, че обича не своя любим или любима, а образа, който си е изградил за тях. Затова проглеждането е най-мъчителното и ужасяващо нещо за човека. Но именно в него се ражда любовта, или по-точно самото проглеждане е Любов.
Щом прогледнете, вашата чувствителност ще ви помогне да постигнете осъзнатост не само по отношение на нещата, които избирате да видите, но и по отношение на всичко останало. Горкото ви его отчаяно ще се опитва да притъпи тази чувствителност, когато защитите му рухнат, то вече няма на какво да разчита и зад какво да се крие. Ако някога си позволите да прогледнете, това ще бъде и вашият край. Любовта е толкова ужасяваща, защото да обичаш означава да виждаш, а да виждаш означава да умреш. В същото време тя е и едно от най-окриляващите и възвисяващи преживявания на света, защото в смъртта на егото се крие свобода, мир, спокойствие и радост.
Ако наистина търсите любов, поставете си за цел да прогледнете. Приемете тази задача сериозно. Вгледайте се в човек, когото не харесвате, и вижте своите предразсъдъци. Погледнете човек или нещо, към което сте привързани, и вижте колко безплодно страдание ви носи това вкопчване и как ви отнема свободата. Вгледайте се дълго и любящо в човешките лица и човешкото поведение. Съзерцавайте с удивление природата – полета на птицата, цъфналото цвете, шумоленето на сухите листа под краката ви, течението на реката, изгряващата луна, планинския силует на фона на небето. Докато съзерцавате всички тези неща, твърдата защитна броня на сърцето ви ще омекне и ще се разтопи, и самото сърце ще стане чувствително и отзивчиво. Мракът в очите ви ще се разсее, а зрението ви ще стане ясно и проницателно – и най-сетне ще разберете какво е любовта.
