Обичаната авторка на вълнуващите „Перлата, която се освободи от черупката си“ и „Когато луната снизхожда“ Надя Хашими се завръща с нова история, която тревожи, но и носи утеха. Изкусната разказвачка ни приканва зад стените на една „Къща без прозорци“, за да ни разкрие тежестта на присъдата да си жена в свят на несправедливост и жестокости.
Повече за книгата
С поглед, отправен към най-съкровените кътчета на душата, и с усет към нюансите на всяко чувство, Надя Хашими проследява пътищата на Зеба и нейните сестри по съдба от Афганистан. Техните пътища се преплитат като фина бродерия, за да разкрият тежкия живот на цял един народ. И за да ни покажат, че всяка „Къща без прозорци“ е мрачен затвор за човечността, но и място, където надеждата може да блести с пълна сила.
Когато Зеба е открита с окървавени ръце над трупа на съпруга си, всички обвинителни пръсти сочат към нея. Децата ѝ не вярват, че тя е способна на убийство, но Зеба е арестувана. Не ѝ остава нищо друго, освен да чака най-вероятната присъда – смърт.
Покосена от шока, самата тя не помни какво точно се е случило в онзи мрачен ден. Същевременно в затвора мистериозен ореол обгръща Зеба, след като другите затворнички разбират, че майка ѝ е магьосница, владееща силата джаду. И сякаш наистина само магия може да измъкне жената от предварително решената ѝ съдба…
В зловещия затвор тя се среща с Нафиса, Латифа и Межган – всяка от тях е нарушила някоя от обществените норми, които са оковали обществото им. А единственият им непростим грях е, че са копнеещи за свобода жени в свят, подчинен на остарели порядки и властта на мъжете. Между Зеба и нейните съкилийнички разцъфва неочаквано сестринство, което ще им помогне да съхранят силата на духа си.
Със забележително поетичен дух, но и със стряскащо жестока откровеност Хашими разкрива всички лица на един свят, в който светлината може да дойде само отвътре – от силата на собствения дух, от волята за човещина и от надеждата като най-голямото оръжие.
В „Къща без прозорци“ свободата не е даденост, а ежедневна битка. Битка, която напомня, че да съхраниш себе си може да е дързък въпрос на живот и смърт. Но надежда винаги има.
