Казват, че по-добър лек за разбито сърце от времето няма, но, ако имаше, то той навярно щеше да се крие в тюркоазените води на някой огрян от слънцето гръцки остров.
Именно там, на мистичния остров Митос, ни запраща лазурният дебютен роман „Йога, любов и други митове“ на сценаристката Виктория Пенкова („Случаят Тесла“). Сред страниците му читателите ще отплават на примамливо бягство от реалността, по време на което летният бриз ще слепи разпилените парченца на сърцето и ще зазвучи в ритмичния и отпускащ ритъм на „Оммм“.
Повече за романа
Моника Круз има чувството, че сърцето ѝ е празен апартамент, от който някой току-що се е изнесъл с все мебелировката. Младата сценаристка с външен вид на филмова звезда тепърва събира останките от главоломното корабокрушение на брака си. А изпепеляващата забивка с неустоим задник на име Кучкаря ѝ припомня, че чифт красиви очи и още по-красиви бицепси няма да ѝ помогнат да запълни празнината.
Ето защо младата дама се впуска на примамлив йога ритрийт с гръмкото име „Митични жени на о-в Митос“. Ваканция до райско кътче в Гърция, което ѝ обещава най-големият ѝ проблем да бъде как точно да опише цвета на ширналото се море – кобалтово или тюркоазено, синьо, по-синьо, най-синьо.
Но веднъж пристигнала на острова, Моника осъзнава, че спомените ѝ също са я придружили на него и са по-ярки и задушаващи отвсякога. Изобщо не помага и фактът, че йогата, на която ги учи ексцентричната ръководителка на рийтрийта Шанти, е коренно различна от това, с което Моника е свикнала.
Преминавайки отвъд стандартните асани, Шанти предизвиква Моника да излее погребаните емоции, да изхвърли болката и старите спомени. Веднъж обърнала се навътре към себе си младата жена ще осъзнае, че животът е твърде кратък, за да го наблюдава отстрани.
Сред божествената природа на острова ще успее ли Моника да се откопчи от хватката на страданието?
Секси, забавна, драматична и примамливо безразсъдна като летен флирт с привкус на море и слънце в очите, „Йога, любов и други митове“ на Виктория Пенкова е история за болката, причинена от онази любов, която разцепва сърцето на безброй малки пукнатини.
Но и за онази най-истинска любов към самите себе си, която подобно на японското изкуство кинцуги, го залепя отново и го прави по-силно, по-смело и по-свободно отвсякога.
