На 22 март 2021 г. ни напусна обичаната от всички ни Татяна Лолова. Една от най-великите и талантливи български актриси. Няма незаменими хора, но има неповторими. Тя е именно от тях. Последно тя сподели с публиката си своите тетрадки и рисунки, които беше пазила толкова много години. Отвори ги, за да си спомня за своя съпруг Славето. Така се роди книгата "Дневници & делнициׅ", под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев, която беше представена през 2019.
От днес в книжарниците можете да намерите специалното издание на "Дневници & делници" в памет на кралицата на театъра. В книгата е вложен като подарък голяма картичка с авторски шарж на самата Татяна Лолова с дата 19 март 1988 г. Това издание разкрива таланта на актрисата не само на сцената и екрана, а и уменията ѝ да рисува, да прави дизайн на дрехи и кукли, да представи себе си чрез разказите си за колеги, приятели, познати.
"Дневници & делници" е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката. След като обичният съпруг Светослав Светославов–Славето си тръгва от този свят в края на 2018-а, Татяна Лолова отваря старите тетрадки и изважда забравените фотографии, картички и писма, за да си спомня.
В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините – от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата "Аскеер"... Страниците на "Дневници & делници" ще ви разкажат и за радостите в личния ѝ живот – срещата със Славето, появата на сина ѝ Сава, на внуците Сава и Матео. Особено интересни са потретните описания на редица артисти като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др. В тези кратки етюди е побрана цяла палитра от настроения – ще усетите зад думите на Татяна Лолова и хумора, и болките, и любовта ѝ към живота и професията на артиста. Този своеобразен дневник от 240 страници ще ви направи съпричастни към спомените и към умението й човек да подреди живота си такъв, какъвто е.
А ето и за какво е мечтала Татяна Лолова:
Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!
Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта…
Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти.
Нека остане и нещо несбъднато.
Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…
Защото съм АЗ!
Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…
Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.
Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…
