История, романтика и мистерия се преплитат вълнуващо и драматично в романа "Грехът на пианистката", който вече е по книжарниците с логото на "Кръг".
След посветения на Втората световна война "Клара", австрийският писател Кърт Палка отново поднася завладяващ разказ за една силна жена, притисната до ръба, като този път се фокусира върху това как миналото определя настоящето.
Изпълнена с напрежение и силно емоционално заредена, книгата е плод на задълбочено проучване. Освен че деликатно разнищва вечните и общовалидни теми за войната, любовта, религията, вината и изкуплението, "Грехът на пианистката" отдава почит на могъществото на музиката и на майсторството да се изработват пиана. Българското издание е в превод на Мартин Касабов и с корица от Таня Минчева (Kontur Creative).
Главно действащо лице в романа е Елен Жиру – никому известна пианистка, която в началото на 30-те години на миналия век се появява в канадско градче и приема да свири в местната църква. Енигматичната французойка бързо покорява малката уединена общност със своя талант и изтънченост, както и с историите си за фабриката за производство на пиана, притежавана някога от семейството ù. Но точно когато решава, че най-накрая е успяла да се измъкне от капана на мрачното си минало, то я застига. Страшната тайна, която се е опитала да потули завинаги, става достояние на всички и Елен е принудена да отговаря пред закона за делата си. Колониалните времена, Първата световна война, възходът и крахът на семейния бизнес и преместването от Франция в Канада са само част от събитията, предхождащи най-големия ù грях. Умело превеждайки през спомените ù, авторът дава отговор на въпроса виновна или морално неопетнена е тя в крайна сметка.
Запитан в интервю за в-к "Глоуб Енд Мейл" какво го е вдъхновило да напише "Грехът на пианистката", Палка отговаря така: "Исках да изследвам дълбокия морален конфликт у една жена и начина, по който тя го разрешава. Идеята за романа се оформи в съзнанието ми толкова внезапно и категорично, че историята просто се разказваше сама. Това беше неизбежно, но се случи, след като години наред пътувах из Африка, Европа и Канада, трупайки впечатления. Най-ценният съвет, който съм получавал някога, е да продължавам да пиша за любовта. Но не просто в романтичния смисъл, а за всевъзможните човешки взаимоотношения, за хубавото и за лошото в тях, за магията и за ужаса".
