Във "Фрида Кало и цветовете на живота" авторката Каролине Бернард с изключителния си усет към детайла пресъздава жизнен, автентичен портрет на една от най-вдъхновяващите жени в историята – и отправя взор не към иконата, а към жената, дишала, творила, обичала, страдала, с всичките ѝ белези и триумфи.
Надали има голяма, уважаваща себе си книжарница в света, на чиито лавици да липсва албум с характерния, наситеноцветен портрет. Надали съществува човек в Европа и Америка, който да не е виждал екзотичното лице със сключени вежди и огромни черни очи.
Фрида Кало. Може би най-известната латиноамериканка на всички времена. Художничката от Латинска Америка с най-скъпо продадената картина в света. Жената, за чието творчество са изписани хиляди страници.
Днес.
Но не и допреди 35 години. Европа и Америка откриват националната гордост на Мексико едва 30 години след смъртта ѝ. И научават за ежедневния, тих героизъм на нейния живот, живот, бликащ от енергия и желание въпреки болката, и физическа, и душевна, въпреки отрицанието на критиката, въпреки неописуемите удари на съдбата...
На 17 септември 1925 г. едно осемнайсетгодишно момиче, изпълнено с искряща жизненост, бива пронизано от железния прът на тролея, с който пътува за вкъщи. Никой не вярва, че ще оживее, но съдбата е предвидила друго за нея. Окована в гипс и железен корсет, прикована за месеци към леглото, Фрида взема решението на своя живот: след като няма да може да следва медицина, да се посвети на рисуването. И започва... макар и в легнало положение. За да продължи до края на следващите трийсет години на своя кратък житейски път.
Трийсет години живот, в който няма момент на еднообразие, няма момент без съзидание, без тъга или радост. Трийсет години, 28 от които свързани с най-великия творец на Мексико – Диего Ривера. Мъжът, обсипвал я с най-нежна любов, но донесъл ѝ и най-дълбоката мъка. Геният, прозрял таланта и оценил личността, когато критиката гледа отвисоко на нейните на пръв поглед наивни рисунки. Защото Фрида Кало, неговата съпруга, не спазва никакви правила и не следва никакви течения. Тя следва своите виждания, това, което ѝ диктуват нейното въображение и нейните наблюдения. Претворява в образи и автопортрети своето душевно състояние. Макар да носи само четвърт от кръвта на местното население, Фрида Кало остава вярна на своята родина с нейната ярка образност и неповторими цветове. Съчетала дълбоко в себе си дисциплината, издръжливостта, целеустремеността на Севера, наследени от бащата германец, с емоционалността и импулсивността на Юга, наследени от майката испано-индианка, тя се чувства и остава мексиканка почти до фанатичност, дори в своето облекло, отличаващо я навсякъде по света.
