Талантливият млад писател Георги А. Николов, който българската публика вече познава със сборника „Инструкции за направа на тигър“, се завръща на родната литературна сцена с романа „Длани“ – модерна притча за бащите и синовете, за безтегловността на спомените и неизличимия печат на миналото.
От София до мистична Камбоджа, по „Длани“-те на тази откровена изповед за човешката болка се пресичат незаобиколимите линии на живота и смъртта, на омразата и любовта, на прошката и огорчението. „Няма нито зли хора, нито зли деца. Има ранени такива, с вътрешни части, счупени на парчета, при кого от обстоятелства, при кого от други хора.“
Може и да се опитваш да изтръгнеш миналото от себе си, но точно като упорит плевел, то винаги намира начин как да прорасне в теб отново. Това ще осъзнае Георги – един мъж, заминал в далечна Камбоджа, за да избяга от миналото си. Но хилядите километри разстояние няма да попречат на една новина да го застигне: баща му е починал.
Нито съпругата, с която е започнал нов живот, нито така дълго чаканото дете не могат да надвият повика на кръвта. Георги ще трябва да се завърне обратно в София, за да почете човека, когото дълги години е презирал. Присъствието му трябва да е мимолетно, почти незабележимо. Защото родните градове винаги крият опасността да те завърнат към себе си и да те погълнат отново.
Георги А. Николов
Колкото и да бяга обаче, „Длани“-те на миналото най-сетне го сграбчват. В България Георги отново ще трябва да крие белезите от необикновеното си заболяване. Ще трябва да се изправи очи в очи с майка си – и с последиците, които заминаването му е оставило след себе си. Ще разбере, че една от най-близките му приятелки го е използвала за модел на успешен комиксов герой. И ще се върне обратно в обувките на онова боязливо и несигурно дете, чиито страхове все още дремят в него.
Заплетен в собствената си вина, Георги ще трябва да намери начин да се прости с баща си. Но веднъж прибрал се, ще може ли да избяга отново?
Зрял и проникновен, романът „Длани“ дава модерен отговор на някои от най-непреходните въпроси за човешките взаимоотношения и се впуска в търсене на онази „машина за щастие“ (по Бредбъри), която изкоренява всички страдания.
