Ядките от кашу, които всъщност не са точно ядки, а по-скоро семката на плода на вечнозеленото дърво, известно още като индийски фъстък, макар родината му да е слънчева Бразилия. В наши дни кашуто основно расте в земите на Африка и Азия. Там то е внесено от португалските флотилии през далечния 16 век. Днес водещите производители на кашу са Индия, Бразилия, Мозамбик, Танзания и Нигерия.
Съвсем противно на схващанията, по филогенетичен признак се доближава повече до мангото, отколкото до фъстъците. Кашуто, известно под името Anacardium occidentale, е от същото семейство, от което са мангото и шам фъстъкът.
Кашуто е вечнозелено растение, което на височина достига височина до 12 метра, а плодоносният му живот трае до 45 години. Много често плодът му е наричан кашу ябълка, а по външен вид силно напомня на голяма круша с червен цвят или дюля. В долната част на кашу ябълката се крие мъхест, бъбрековиден израстък, в който се крие вкусната ядка кашу. Тази ядка е потопена в силно токсичен секрет, който я предпазва от различни вредители.
Всяка една кашу ябълка дава по една ядка, но едно дърво може да даде до 300 плода за една година. Това изключително малко количество, съчетано с трудоемкостта при събиране на ядките, заедно с транспорта, обособяват сравнително високата цена на кашуто.
Дървото кашу винаги е било ценено заради дървесината си, балсама от кашу и ябълката кашу, но самата ядка кашу става популярна едва в началото на 20 век.
Състав и ползи:
100 г кашу съдържат
18 г протеини
292 мг магнезий
660 мг калий
593 мг фосфор
20 мг селен,
2.2 мг желязо
12 мг натрий
5.8 мг цинк
Кашуто е много ценен източник на витамини от групата В, фолиева киселина и калий. Богати са на магнезий, селен, мед и фосфор, а също и на много желязо, което е важна част от хемоглобина, влизащ в състава на червените кръвни телца. Затова се препоръчва да бъдат включени в по-големи количества в диетата на хора, страдащи от анемия и физическа преумора.
