Основна причина за пристъп на паническа атака са отрицателните мисли и фиксациите. Това каза психологът Лидия Годлевская, съобщи РИА Новости. По думите ѝ паническите атаки са разпространен проблем, но не всеки може да разпознае пристъпите. "Паническите атаки са много разпространен проблем. На 100 души поне трима страдат от това разстройство. Но не винаги човек може да разбере, че има паническа атака. Това е състояние, когато човек изпитва силен и безпричинен страх и тревога. Тези емоции не могат да се контролират", обясни Годлевская.
Тя уточни, че симптомите на паническата атака са: виене на свят, изпотяване и студени тръпки, усещане за недостиг на въздух, учестено сърцебиене, треперене в крайниците, чувство за изтръпване, страх от смъртта или страх от полудяване. На човек може да му се струва, че случващото се около него е нереално. В пристъпа си той се страхува да не извърши неконтролирана постъпка.
"Към симптомите се отнася деперсонализация (усещане, че човек наблюдава сам себе си отстрани) и страх да не извърши неконтролирана постъпка. Често човек наивно си мисли, че това е внезапен пристъп, свързан със здравословното състояние - сърце, хормони, астма. Най-добре е веднага да се потърси лекарска помощ. Ако не намери диагноза добрият специалист ще забележи в симптоматиката невротична основа", отбелязва още Л. Годлевская.
По думите ѝ сред главните причини на паническите атаки е фиксацията - необективните, плашещи, отрицателни твърдения и мисли за себе си, за околните, за случващите се събития. Това е пусковият механизъм на паническите атаки. Пристъпите могат да предизвикат недостиг на въздух при стрес, когато дишането става повърхностно и човек се страхува, че може да се задуши.Психологът допълва, че рискът от повторни пристъпи на панически атаки е по-голям при хора, които често са в стресови ситуации, бързо се уморяват заради слабостта на нервната система. На пристъпи са подложени и мнителните и хиперчувстителните хора.
Л. Годлевская отбелязва, че за профилактика на пристъпите трябва да се избягват факторите, които стимулират нервната система (алкохол, кофеин, цигари).
"Водете си дневник. Усъмнете се в отрицателните фиксации. Проведете експеримента "наистина ли, ако направя така с мен ще се случи нещо лошо." Запишете в дневника до колко първото твърдение се е оказало вярно и обективно. В случай на паника възстановете дишането си. Вдишването трябва да бъде по-дълго от издишването", съветва експерта.
Тя съветва още при стрес да пренасочим вниманието си върху предметите наоколо, да ги назовем и преброим.
"Задължително научете някои практики за релаксиране и медитация. Практикувайте всеки ден. Процесът не е бърд, но ще ви осигури пълноценен живот без лекарства и срахове. Помнете - паническите атаки се лекуват, от тях не се полудява, не се умира. Това е временна реакция, която не може да продължи дълго. Така е устроен организма ни", казва още Л. Годлевская.
