И децата знаят: "Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте…". Въпросът е как стоят нещата с плодовете. Те са много приятни и много полезни, но определено относно "полезни" сме длъжни да споменем някои ограничения, явно неслучайно в началото на всички проблеми в Рая стои една примамлива червена ябълка. Оказва се, че и за плодовете важи безспорната истина Dosis facit venenum /б.а. - Дозата прави отровата/, а твърде разпространено е погрешното мнение, че плодовете са лека и диетична храна, която "не се брои”, така да се каже. Всъщност и с плодовете може да се прекали.
Може ли да се пълнее от плодове? Как да ги различаваме и кога да присъстват в менюто ни?
Няма храна, която да не съдържа калории. Плодовете и зеленчуците не правят изключение. Основните въглехидрати в плодовете идват от два източника: глюкоза и фруктоза. Количеството им варира, но обикновено фруктозата преобладава.
Когато консумираме плодове, те ни доставят добро количество бързи въглехидрати, витамини, минерали, органични киселини и нормализират рН баланса. Снабдяват организма с вода, а фибрите в състава им активират ленивите черва, почиствайки ги от всякакви остатъци.
Фруктозата е основният въглехидрат в плодовете. По физичните си характеристики тя прилича на глюкозата, но е два пъти по-сладка от нея. Усвоява се по-добре от диабетично болни хора и затова се използва за храна при тях. От диетологична гледна точка е важна и по-голямата й сладост. С по-малки количества могат да се подслаждат храните и напитките, което намалява приема на въглехидрати.
Обаче!
Фруктозата създава измамно чувство за глад, което води до по-обилно хранене и съответно натрупване на килограми. Направени са редица изследвания, доказващи, че фруктозата занижава чувствителността към инсулина в организма и влияе на метаболизирането на мазнините. Тези промени повишават сърдечно-съдовия риск. Установено е, че при консумация на фруктоза мазнините се отлагат предимно около вътрешните органи и по-малко в подкожните слоеве. Твърде много фруктоза означава пикочната киселина и триглицеридите, че започват да ни притесняват.
Като ендокринолог, мога да кажа, че масово диабетиците са наясно - кристалната захар е забранена тема, също тлъстите меса, тестените храни, знаят дори за ориза и картофите. Но все още много от пациентите намират плодовете за „напълно безобидни” и ги похапват по всяко време и във впечатляващи количества, което абсолютно не бих препоръчала и на напълно здрав човек. Всеки диабетик знае, че е неприемливо да преполови един шоколад, но се хвали, че е вечерял „само” четвърт диня. А калориите на практика са равни.
Гликемичният индекс е показател, измерващ как една богата на въглехидрати храна ще се отрази на нивото на кръвната захар, като различните храни се сравняват с една референтна храна- обикновено с чиста глюкоза. Ястия с висок гликемичен индекс за много кратък период от време могат да увеличат глюкозата в кръвта, а до определена степен респективно и нивото на инсулина. Обратно, храните с нисък гликемичен индекс влияят в по-малка степен на повишаването на концентрацията на глюкоза в кръвта. Съответно храните с най-висок гликемичен товар /ГТ/ оказват най-силно въздействие върху нивото на кръвната захар, съответно най-бързо и рязко я повишават.
Ако приемем инедекса на глюкозата за 100, гликемичния индекс на плодовете е: 76 за динята /за сравнение - за белия хляб е 72/, на ябълката е 38, на черешите - 63, на прасковите- 42, на гроздето - 53. Това съвсем не означава, че динята е забранена. Поради високото съдържание на вода самият гликемичен товар не е голям - НО при малки количества. Разумните количества се измерват в чаша - чаша и половина нарязана на кубчета.
На днешно време хората с диабет тип 2, за които се полагат необходимите грижи, имат очаквана продължителност на живота като всички други. Когато започвам обучението на диабетици за хранене и стил на живот, която категирично е най-важната част от лечението, първото, което им казвам: „НЯМА ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ! Има забранени количества.За плодовете също – „Дозата прави отровата!“
Не препоръчвам плодовете да се ядат за десерт. Така на храносмилателния тракт му става „тежко”. Плодовете са по-скоро за лека закуска в 10 ч. сутрин или 15-20 минути след спортна активност. Тогава от тях не се „пълнее”.
