Глутенът в храната през последните години като че се превърна в една от най-важните теми с предварително издадена присъда. „Без глутен” стана търсен надпис по етикетите на храните. Звездите избягват глутена. В магазините се изтъква, когато някоя храна не съдържа глутен...
Стремежът на много хора да избягват храните с глутен създава истински бум на пазара. През 2011 г. консумацията на храни без глутен е била 2,6 милиарда долара. Очаква се през 2015 г. тя да достигне 3 милиарда.
За една определена, но доста малка част от хората, изборът на храни без глутен е необходимост, а ползите са съвсем ясни. Останалите обаче най-често се подвеждат по модата и предпочитат храни, които не съдържат глутен, без да имат и най-малка представа дали това е необходимо или полезно за здравето им.
Науката е почти напълно единодушна – безглутеновата диета не е нужна за повечето хора, избягването на глутена не е необходимо, нито пък ни помага по някакъв начин. Струва ли си тогава усилията?!
Какво представлява глутенът
Глутенът е протеин, който се съдържа най-вече в житните култури, като им придава еластичност. В хранителната индустрия той се използва също, за да се обогатят на протеини някои храни – например вегетарианските алтернативи на месото, както и за да се удължи трайността и да се подобри вкуса – например на бирата и соевия сос. При повече хора употребата на глутен е съвсем нормален процес и продуктът преминава без отрицателен ефект през храносмилателните органи.
Но ако е налице т.нар. глутенова непоносимост, наличието на глутен в храната следва задължително да се избягва. Състоянието се дължи на автоимунно заболяване – целиакия (или цьолиакия). За тези хора избягването на глутена е първостепенна задача и ако целиакията бъде установена достатъчно рано, това ще даде възможност да се избегнат неприятните последици от нея.
За съжаление, според оценките на Световната здравна организация, над 85% от случаите на глутенова непоносимост не са диагностицирани. Целиакията често се комбинира с диабет тип 1, болестни състояния на щитовидната (тироидната) жлеза, синдром на Даун.
Симптомите на целиакията са достатъчно добре изразени и чести – хранителна недостатъчност, умора, депресия, прекомерно отслабване, замъглено мислене. Тези състояния обаче са твърде често срещани и затова могат да доведат до погрешното им тълкуване и поставяне на неправилна диагноза – например синдром на раздразнените черва.
Глутеновата непоносимост е сравнително сложна за определяне, тъй като няма сатндарти за диагностика и лечение. Типичните симптоми включват подуване на стомаха, образуване на газове, диария. Глутеновата непоносимост може да премине, т.е. има случаи, когато тя е временно състояние – за разлика от целиакията, която е постоянна и изисква серия от мерки за овладяването й. От друга страна, преминаването на диета, в която липсват полезни за здравето храни, осигуряващи фибри (например зърнените култури), лесно водят до недостиг на фибри и витамини В, а те от своя страна – до главоболие, замаяност, умора, лоша концентрация, стрес, свръхвъзбудимост, депресия.
Ако все пак решим да се откажем от глутена...
Ако смятате, че страдате от глутенова непоносимост или целиакия, следва да потърсите веднага консултация със специалист. Той ще назначи, по негова преценка, кръвни тестове, за да бъде определено евентуалното наличие на антитела, сигнализиращи за проблеми с глутена. В някои случаи се налага ендоскопия – процедура, при която чрез камера се проверява състоянието на горните храносмилателни пътища.
Много хора, които избягват глутена, твърдят, че се чувстват по-добре. Това без съмнение е така, ако става дума за глутенова непоносимост или друго състояние – например синдром на раздразнените черва. Но може да се дължи и на чисто физиологична реакция към това, че в храненето се набляга на сурови и нерафинирани храни – например свежи плодове и зеленчуци. Ефектът на по-доброто състояние може да е и резултат от плацебо ефект - от съзнанието, че се храним по-здравословно. Често, при наличие на синдром на раздразнените черва, намаляването на зърнените храни (които съдържат глутен) подобрява състоянието – но не заради намаления глутен, а защото се избягват някои фибри, на които същите храни са богати.
Ако все пак решите да преминете към безглутенова диета, най-добре след консултация със специалист, това е добре да става постепенно. Добре е, че в днешно време има изобилие от храни – алтернативи на глутеновите. Недостигът на фибри може да се компенсира чрез консумация например на амарант, киноа, див ориз, просо, пуканки. Всички те, заедно със сладките картофи, рибата, бедните на мазнини меса, ядките, семената, свежите плодове и зеленчуци, са по-добрата алтернатива на промишлените безглутенови храни.
5 полезни храни без глутен
Много храни могат да бъдат включени в безглутеновата диета. Ако подбираме такива, които са естествена алтернатива на съдържащите глутен, ще се получи диета, която подпомага имунитета, функционирането на мозъка, поддържането на добри енергийни нива и контрол на теглото.
1. Бобови култури, включително боб и леща: те са богати на въглехидрати, желязо, витамини В, които често отсъстват от безглутеновите храни.
2. Киноата съдържа повече протеини от останалите зърнени култури. Освен това в нея има много фибри, желязо и магнезий – минерали, които осигуряват доброто здраве на костите.
3. Картофите (най-вече по-сладките сортове) осигуряват много антиоксиданти (вкл. бета-каротин) и фибри.
4. Морските видове риба (от студените води) е особено боата на омега-3 мастни киселини, които подпомагат функцията на мозъка и намаляват възпаленията.
5. Пуканките не съдържат глутен, а едновременно са богати на антиоксиданти и фибри. Те са здравословна алтернатива (ако са добре подбрани!) за снаксовете, крекерите и др. под. (дори да са безглутенови).
Източник: zdrave.bg
