Пазаруването на дрехи може да е както шопинг терапия за едни, така и истински кошмар за други. Надали ще е изненада за някого, ако кажа, че повечето жени си имаме своите комплекси и несигурности, макар понякога да ги маскираме много успешно. И аз не правя изключение. Майка ми винаги казва, че съм "твърде строга и гадна" към себе си, а аз просто споделям на глас част от мислите, които се въртят в саморазрушителния ми ум.
Няма да лъжа, че шопингът все още не ми е любим, тъй като тялото ми е различно от това, с което съм свикнала. Но се уча да живея в настоящия момент – нито в бъдещето, нито в миналото, дори що се отнася до размера на дрехите ми.
Знаете ли колко пъти съм си тръгвала с празни ръце от някой мол, защото "нищо не ми става"? Да, размерът, който съм носила винаги, не става, нито пък онзи, в който си мечтая да вляза един ден. Но се научих да обичам и сегашния си размер, и тялото, което побирам в него.
Много жени все още не могат да приемат телата си такива, каквито са днес – независимо дали заради възраст, стрес или раждане. Умовете ни са фокусирани в миналото и така губим битката с настоящето. Живейте в тялото, което имате днес. Защото не можем да променим нещо, докато не го приемем и заобичаме. Едва, когато се погледнете с любов в огледалото, ще имате желание да се отправите към бъдещето с гордо вдигната глава.
