Тази малка сладка кукла е любимата играчка на всяко подрастващо момиченце. Няма малка девойка, която поне веднъж да не си е играла с Барби или пък да не притежава някакъв вариант на най-популярната кукла в света. Барби с бански, Барби в официална рокля, бременна Барби или пък Барби, облечена като лекар – русата красавица със сини очи приветливо ни се усмихва от витрината на всеки магазин за играчки.
Замисля ли ли сме се обаче какъв ефект може да остави тази невинна кукла върху крехката детска психика? Оказа се, че неземната красота на Барби, нейните перфектни мерки и пищният й бюст имат много по-фатални последици, отколкото предполагаме. Скорошно проучване на американски учени твърди, че всяка втора жена, която е пристрастена към пластичните операции, всъщност се е опитвала да постигне идеалният външен вид на прочутата кукла Барби.
Жените, които са прекалявали с хирургичните интервенции, са искали да се сдобият с перфектната визия на пластмасовата кукла и затова са предприемали всевъзможни абсурдни процедури по тялото си. Колкото и странно да звучи синеоката блондинка, която повече от 50 години е любима играчка на малките момиченца, е първоначалната причина специалистите да се замислят какво би било, ако се опитат да създадат човек с нейните мерки и пропорции. Така се появяват първите опити за имплантиране на силикон, които после ще доведат до цялостна промяна в самочувствието на жената и възприятията й за естествената красота.
Синдромът Барби вече официално е признат като сериозно заболяване сред жените на възраст между 18 и 35 години. Симптомите за това заболяване са лесно забележими – то се характеризира с дълбока депресия, стрес и чувство на вина, че не можем да постигнем собствения си идеал за красота.
Първият официално регистриран случай на болен от Барби синдрома е на американката Синди Джаксън. Тя е на 30 години, когато открива малка кукла Барби във вещите на своя приятел. След това Джаксън чува случаен разговор на приятеля си, който заявява: "Моята Синди е красива, но Барби е най-хубавата". Американката възприема това изказване като отправено предизвикателство към нея и тя си прави 31 пластични операции, за да постигне перфектните Барби мерки.
Досега като най-голяма жертва на Барби синдрома се определя 50-годишната англичанка Сара Бърдж. Напористата дама вече дори не помни колко пластични операции си е правила, за да поддържа външния си вид и да се превърне в клонинг на Барби. Нейният случай обаче стана истински скандален поради идеалите, в които тя възпитава дъщерите си. Бърджи е майка на 4 момичета, като най-малката й дъщеря е на 7 години. За последния рожден ден на малкото си момиченце Сара му подарява ваучер, за да си направи силиконов бюст. Ваучерът е на стойност 6000 паунда, а малкото момиченце може да го използва след като навърши 17 години. Бърджи не вижда нищо скандално в своята постъпка и се чувства доволна, че е дала на дъщеря си подаръка, за който винаги е мечтала. Най-малката дъщеря на Сара вече използва професионална козметика и носи удължения за косата.
Подобни истории са, колкото поучителни и шокиращи, толкова и тъжни. Нима съвременното общество до такава степен залага на комерсиалното, че вече хората трябват да приличат на клонинги на изкуствени кукли? Толкова ли са деформирани нашите представи за красота, че сме склонни да се пристрастим към пластични операции?
Пластичните операции се превърнаха в болезнена тема за съвременното общество през изминалите 10 години. Подобно на много други неща, така и пластичните операции бяха заклеймени като ненужна прищявка от един тип хора и определени като чудото на 21.век от друг тип хора. Мнението на хората относно пластичната хирургия и поставянето на силиконови имплантанти се дели на два противоположни полюса – едните са твърдо "за", а другите са категорично "против". И въпреки че това е тема, която често присъства в медийното пространство, информацията относно безопасността и провеждането на подобни интервенции е твърде оскъдна.
Живеем в свободна страна и в модерно общество, така че в днешно време всеки може да прави нещата, които ще го направят щастлив. Затова, когато стане въпрос за пластични операциии, не винаги трябва да ги асоциираме със скандално големи гърди или пък с твърде плътни устни, които покриват половината ни лице. Голяма част от пластичните операции са естетически издържани, почти не се забелязват и се правят поради някакъв здравословен проблем. Те са добре обмислено действие, което се предприема еднократно и с определена цел. Затова смятам, че е неуместно да определяме подобни случаи като лекомислени или повърхностни. Мисля, че това върху което трябва да се фокусираме повече е чувството за мярка.
Съвременното общество ни налага изкривени идеали като това да бъдем прекалено слаби или пък да имаме голям бюст. Така голяма част от жените са склонни да дадат мило и драго, за да се впишат в тези безумни критерии. Затова се получава това залитане в определена посока, което те кара да се откъснеш от земята и да загубиш чувството си за реалност. Стига се до пристрастяване към хирургичните интервенции, а резултатите, които се виждат по тялото, стават все по-абсурдни.
Слагането на силикон или пък козметичните процедури на определена част от тялото, не са фатални. Трагично е, когато човек изгуби собствената си идентичност, за да се стреми да се превърне в нечий клонинг или пък прибягва до пластичните операции, за да си спечели по-висока позиция в обществото. В подобни случаи има голяма опасност от пристрастяване, а последиците от това остават за цял живот. Пластичната хирургия не трябва да се смята за дяволска работа. Но тя не е и нещо безобидно. Ако някоя дама реши да се подложи на подобна процедура, то това трябва да е добре обмислено решение. Съвременните жени не бива да забравят, че душевността, интелекта и вътрешната доброта са много по-ценни от това да имаш голям бюст.
