Свикнали сме да се грижим за себе си: купуваме си кремове и маски, посещаваме козметик и следваме процедури за красота. Но стандартите за красота и средствата за нейното съхранение в миналото са били съвсем различни, а често и доста екзотични. Прочетете за начините, по които жените от различни епохи са постигнали желаните промени във външния вид.
Подарявали са подрязаните си нокти на любим мъж
В древен Китай дългите нокти се смятали за знак за богатство и статус. Те били толкова дълги, че жените не можели да се къпят, да ядат или да се обличат без помощта на многобройни слуги. Лакът за нокти бил направен от пчелен восък, яйчен белтък и естествени бои. Използвал се за рисуване на сложни шарки на цветя, птици и дракони върху ноктите.
Още: 5 начина да използвате портокалови кори в грижата за кожата си
За да защитят тази красота, китайките носели калъфи за нокти, изработени от злато, сребро, бронз или нефрит, инкрустирани със скъпоценни камъни и богато украсени. Те дори подарявали подрязаните си нокти в копринена торбичка на мъжете в знак на любовта им.
Боядисвали косата със смес от билки и земни червеи
Древните римляни придавали голямо значение на прическите: начинът, по който човек оформя косата си, можел да разкаже много за неговата възраст, статус и професия. Сложните прически били на мода, демонстрирайки богатството на собственика и неговото положение в обществото. Римляните свързвали "естествената" коса с грубите варвари. Римляните не искали да се примиряват със сивата коса и боядисвали косите си със смес от растения и земни червеи, а ги изсветлявали с изпражнения от гълъби.
Покривали устните с балсам от свинска мас и майорана
Още: С тази рутина ще забравите за кожните проблеми за 8 дни
Дори през мрачното Средновековие жените искали да станат по-красиви и използвали всичко, което имало, за да го направят. Гримът се смятал за неприличен, въпреки че било позволено на жени, претърпели заболяване, да прикриват следите му. Малко количество грим било позволено, за да не изневери съпругът, но било важно да се поддържа скромност, за да не стане твърде привлекателна за други мъже.
Жените сами правели продукти за красота. Все още можете да намерите тези рецепти. Например, балсам за омекотяване на устни и ръце, направен от свинска мас и майорана.
Слагали беладона в очите
През Ренесанса големите очи с разширени зеници се смятали за красиви, затова жените използвали екстракт от отровното растение беладона, за да ги предпазят от свиване. Те вероятно не можели да виждат много ясно. Тези капки могат да доведат до значително влошаване на зрението.
Още: 5 бюти тенденции, които всъщност са вредни
Напудряли и боядисвали коленете си
През 20-те години на миналия век флапърите се появяват в Съединените щати. Това били млади жени, които се стремели да покажат своята смелост и независимост, включително чрез облекло и козметика. Те протестирали срещу обществените норми, които изисквали жените да се държат скромно и да се обличат подходящо.
Флапърите носели чорапи, които дърпали надолу и разкривали голите си крака. Те нанасяли руж върху коленете си, за да привлекат още повече вниманието към тях, а някои дори рисували върху тях картини като цветя или пеперуди.
Използвали отрова, за да се отърват от луничките
Още: Кортизолово лице: Как изглежда и защо е толкова популярно в TikTok (ВИДЕО)
Използването на арсен, живак и други токсични вещества за изсветляване на кожата има дълга история. Венецианският церус и други съмнителни продукти за красота били много търсени. Хората искали да бъдат красиви на всяка цена и дори не ги спирали белезите по лицата им. А графинята на Ковънтри, която е живяла през 18-ти век, дори умира от отравяне с олово, което е използвала в рутината си за красота, и става известна в обществените кръгове като „жертва на козметиката“.
Дори през 20-ти век жените все още използват кремове, съдържащи амонячен живак и сяра, които всъщност са отровни за премахване на лунички. Токсичните козметични продукти остават на пазара до 70-те години, въпреки предупрежденията на лекарите.
