Слави Трифонов безспорно е феномен в българския шоубизнес. Телевизионният водещ е една от най-влиятелните фигури на телевизионния екран, който е харесван от едни и ненавиждан от други.
Неговите действия предизвикват ярка обществена реакция, а заради по-арогантното си държание на моменти често си навлича негативни коментари. 50-годишният водещ може да се похвали с предавания като "Хъшове", "Каналето" "Ку-ку" и "Шоуто на Слави", което е вече 16 години на екран, а също така с успешни концерти, турнете и хитове, обичани от хиляди българи.
Напоследък Слави разбули обществените духове с инициирания от него референдум, а също така и с по-острата си критика към настоящите политици. Днес ви предлагаме няколко негови цитата от книгата му "За мен е чест".
1. "Българската политическата класа е скопена. В нормалните държави политици стават хора, които са най-отгоре в "пирамидата на Маслоу". Хора, които искат да работят за обществото. Така е правилно. А тук в политиката влизат хора, които на друго място не стават за нищо - голямата част от тях. Не мога всички да ги слагам под един знаменател. Но голямата част от тях са меркантилни, дребни душици, които искат да печелят от това, че са депутати или са в някое министерство, или са в общината. Те така ще искат, разбира се. Какво да правят друго?" - от книгата му "За мен е чест"
2. "Отстрани може да изглеждам като човек, който прави каквото си иска. Или като човек, който се държи както си иска. Може да изглеждам арогантен. Всякакъв може да изглеждам. Но истината е, че свободата има много висока цена и аз съм сключил договор със себе си да я плащам. И я плащам. И не се оплаквам.“ - книгата му "За мен е чест"
3. "Търся почтеност, лоялност. Лоялността е много интересно качество. За да си лоялен, се изисква смелост, изисква се жертвоготовност, изисква се самоотверженост. Изисква се да можеш в името на други хора да жертваш нещо, та дори и себе си. Аз играя отборна игра и затова търся отборни играчи – да играят за отбора, а не за себе си. Хора, които играят за себе си, са егоистични, егоцентрични и рано или късно предават отбора."
4. "Ние не сме платени революционери. Ние сме професионалисти, които се занимават с телевизионен бизнес и покрай това изразяваме собственото си мнение, но не го слагаме на тезгяха да го продаваме. Ние просто сме такива – имаме възможността, работейки тая работа, да говорим свободно. И другите имат тая възможност. Но или се страхуват, или предпочитат да получават някакви неща – пари или протекция, или какво и да било друго. Или пък да бъдат част от нек’ви групировки. Ние винаги сме били свободни.“
5. "Дори и на тези, които говорят, че ние правим чалга, им е ясно, че това не е чалга. Използването на балкански ритми и балкански елементи… това не означава, че е чалга. Същите тези хора биха отишли на концерт на Горан Брегович и биха се радвали на един цигански оркестър и сигурно ще намерят основателни причини да кажат: „Да де, ама това е друго“. Да де, ама не е друго, то е същото, абсолютно същото. Циганите на Балканите правят такава музика, но в Русия правят съвсем друго. Там правят романси и пеят „Очи чорние“. Циганите в Испания правят фламенко. В Аржентина танцуват танго. Така че всичко е въпрос на начина, по който чувстваш и интерпретираш музиката.“
