На 90-годишна възраст почина актрисата Гинка Станчева, съобщиха от Съюза на артистите на страницата си във Facebook.
"Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино ни напусна на 90 годишна възраст. Сърцата ни са разбити Допълнително ще публикуваме информация за поклонението", се посочват в съобщението.
Гинка Станчева е родена на 15 юни 1932 г. в София. За нея актьорската професия е призвание и съдба. Още от малка тя свири на цигулка, играе балет, рецитира, обича да прави с децата "домашен театър" в двора на дома си в София.
През 1955 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (ВИТИЗ) в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев и др. При завършването ѝ през 1955 г. проф. Стефан Сърчаджиев е искал да ѝ пише оценка "седмица".
От 1955 г. до 1958 г. играе в Драматичния театър в Благоевград. Дебютира с ролята на Блага от "Фиданките цъфтят" на Славчо Красински. Едно от най-ярките ѝ постижения на благоевградска сцена е ролята на Мила Драгоданова в пиесата "Полите на Витоша" на Пейо Яворов. Запомнящи са нейните превъплъщения в ролите на графинята в "Дванайсета нощ" на Уилям Шекспир, Есмералда от "Парижката света Богородица" по Виктор Юго. През този период е и нейното запомнящо се изпълнение в киното - Цвета от филма "Земя" по Елин Пелин на Захари Жандов. Това е първият български филм, спечелил участие в конкурсната програма на фестивала в Кан. На премиерата в Кан през 1957 г. на фестивала в Кан тя представя България, облечена в автентична народна носия. Нейната Цвета от „Земя“ печели сърцата на публиката, а председателят на журито, писателят Андре Мороа, признава, че никога няма да забрави „тези искрящи очи“.
От 1958 г. до пенсионирането си през 1991 г. Гинка Станчева играе на сцената на Народния театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"). Участвала е с роли и в спектакли на театър "Възраждане", Театър 199 "Валентин Стойчев". Тя е сред създателите на театър "Барбуков", където играе от 1993 до 1998 г., а след това и в Театър "Искри и сезони", основан през 1997 г. от актрисата Искра Радева. Работила е с най-добрите български режисьори - Николай Люцканов, Вили Цанков, Николай Поляков, Крикор Азарян. В киното и на сцената си е партнирала с актьорите Апостол Карамитев, Иван Кондов, Георги Черкелов, Сава Хашъмов, Кунка Баева, Йорданка Кузманова, Татяна Лолова, Пейчо Пейчев.
Сред нейните запомнящи се роли в Младежкия театър са Жулиета от "Ромео и Жулиета", Розалинда от "Както ви се хареса" от Уилям Шекспир, Катя от "Унижените и оскърбените" от Фьодор Достоевски, Мила от "В полите на Витоша" от Пейо Яворов, сестра Янкова от "Рози за д-р Шомов" от Драгомир Асенов, Моника от "Посещение в миналото" от Божидар Божилов, Зина от "Юбилеен бал" на Виктор Розов, Рачето от "Птиците летят по две" от Боян Балабанов, Мими от "Изпити" на Драгомир Асенов, Мария от "Хубавата Мария" на Дончо Цончев и др.
В киното Гинка Станчева изгражда модела на българската филмова звезда. Дебютира още като студентка във филма "Празник" на режисьора Димитър Петров (1955). Участвала е в над 20 филма. Сред тях са филмите "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец 13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), сериалът „Семейство Калинкови“ (1966), "Един снимачен ден" (1969), сериалът "Нощем с белите коне" (1985)q "Три Марии и Иван" (1986) и др.
Участвала е и в Телевизионния театър и Радиотеатъра. Гинка Станчева става любима актриса на децата с ролите на Атомка от "Вълшебен дар" на Асен Босев, Мери от Том Сойер на Марк Твен и на Неродена мома от едноименната приказка на Иванка Милева.
Гинка Станчева е удостоена е със званието заслужила и народна артистка. През 2002 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на София“. На 20 май 2003 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния ѝ принос към българската култура . На 27 март 2017 г. е удостоена с почетен „Икар“ за чест и достойнство. Пано с нейни отпечатъци е поставено на Стената на славата пред Театър 199 „Валентин Стойчев“.
Източник: БТА
