Мила Роберт е талантлива певица, артист и активистка, както и дъщеря на Ваня Щерева. Тя бързо завладя сърцата на публиката с уникалния си стил и искреност. Мила не само променя музикалната сцена, но и вдъхновява хората да следват мечтите си. Наскоро тя издаде новата си песен - "Сълзи от Ракия", в която изразява обичта си към родината. А коя е истинската Мила Роберт, какво е било детството ѝ и за какво мечтае, разберете в отговорите, които ни даде самата тя.
Коя е истинската Мила Роберт?
Ами то май фалшива няма. Освен когато понякога пея фалшиво, може би... Но най-истинска се чувствам, когато гледам морето.
Кой е твоят отличителен белег?
Това, че съм мила 24/7, освен когато ми настъпят границите, тогава ставам драматична.
С майка певица, какво беше твоето детство?
Не мога да се оплача, хубаво ми беше. От дете се възхищавам на нея и на Руши, който и до ден днешен ѝ е страшно близък. На мен ми е вуйчо, но като дете просто бях луда по него. Фактът, че съм толкова близо до идола си, със сигурност ме е направило човека, който съм. Няма личност, от която да се притесня, чувствам, че всички хора сме равни, колкото и да е успешен някой. Освен може би от Софи Маринова, обожавам и уважавам тази личност, веднъж я видях и ме беше срам да се запозная с нея. Велика жена...
Защо реши да тръгнеш по стъпките ѝ, тя подкрепи ли те в началото?
Винаги ме е подкрепяла във всичко, винаги съм знаела, че музиката е моят живот. Не е имало момент на съмнение.
Къде намира място и актьорско майсторство в живота ти?
За сега не намира. Играх в един филм в началото на годината само защото беше филм на моето семейство - режисьор е Георги Пеев, който стои плътно до мен от 7 години и заедно творим всичко визуално. Трудно ми беше да съм актриса отново, защото не съм аз в контрол на цялата картина, но в ръцете на Жоро беше интересно, предизвикателно и донякъде приятно. Но не е за мен тая работа.
Наскоро издаде новата си песен - "Слъзи от Ракия", разкажи ни повече за идеята зад нея?
Написах песента, представяйки си как емигрирам, защото не се чувствам съвсем на място в държавата си, но лея сълзи по родината си, защото няма друго място като дома. Става дума за това междинно положение, ни така - ни иначе, хем да тръгнеш, ама да страдаш по дома, хем да останеш, ама да страдаш тип "съсипаха я тая държава"... Угодия няма, но едно е сигурно - любовта към дома е силна.
Какво обичаш да правиш, когато никой не гледа?
Да си хапвам нещо мазно и да гледам глупости в YouTube.
Има ли човек до теб?
Има много любим човек до мен.
За какво мечтаеш?
За пълна свобода от мисли "кой, какво, кога, къде", обикаляне на света чрез работата ми и да живея на морето.
Отправи послание към всички хора, които те харесват
Благодаря ви, че ми давате толкова много. Заради вас мога да си позволя да правя музика и да имам смисъл. Пожелавам на всеки да си гони мечтите, страшно е, но си заслужава. Вярвам в теб.
Автор на интервюто: Катрин Петрова
