Койна Русева, която е част от звездния каст на новия сериал "Скъпи наследници", не се припознава в героинята си Милица, която е сред най-противоречивите персонажи в сериала.
Актрисата влиза в ролята на разведена бизнесдама, амбицирана да спечели колкото е възможно по-голяма част от наследството на баща си, но завръщането на село я изважда от зоната на комфорт и изостря още повече отношенията със семейството й.
"Някои от героите наричат Милица "паун" и "софийско парвеню". Не са много мили думите за моя персонаж, но такава е ролята. Не се припознавам в Милица, аз само уплътнявам образа й", коментира в студиото на предаването "120 минути" по bTV Русева.
В "Скъпи наследници" Милица често раздава шамари – буквално и преносно, а самата Койна признава, че животът я е научил да бие шамари, а също и да получава такива, и да ги понася. "Иначе и на сцената, и пред камерата, много колеги са отнесли шамари от мен. Най-много на сцената съм удряла Асен Блатечки, а на малкия екран – Мишо Билалов. Това са истински шамари и е уговорка между нас – ако искаме драгият зрители да опъне гръбнак на стола, докато ни гледа, шамарите трябва да бъдат реални", разказа още актрисата.
За разлика от Милица, която в сериала е в постоянен конфликт с брат си Марин (Димитър Баненкин), по време на продължилите година и половина снимки на "Скъпи наследници" Койна става близка с колегата си, както и с Ивана Папазова. Баненкин признава, че тяхната екранна омраза идва от любов, а отношенията им в живота се развиват по съвсем различен начин. "С Койна станахме близки в този сериал. Спокойно мога да кажа, че съм приятел с нея. Тя е феномен и аз държа да гледа всичко, в което участвам, защото мнението й ми е важно", споделя Баненкин.
За разлика от Милица, Койна харесва живота сред природата, където си почива най-добре, далеч от градския шум. Не са й чужди и задълженията на селския живот, защото като дете прекарва летата си на село, в къщата на баба си и дядо си.
"Мястото, на което снимахме „Скъпи наследници", е почти идентично с мястото, в което аз съм живяла. Едно село до Стара Загора, казва се Остра могила и там всички сме проклети – остри камъни сме", шеговито разказа актрисата, която се върна към спомените от детството си. "По цяло лято карахме колелета, тичахме боси, къпехме се във вирове, вечер лежахме на асфалта, защото беше горещ. Играехме на улицата до късни доби. Имах синьо "балканче" и с него кръстосвахме улиците. Ние бяхме диваци, влизахме по пещери, крадяхме дини", спомня си актрисата и признава, че днес често мисли за живота извън големия град и близо до природата, където си почива най-добре.
Спомня си баба си, на която е кръстена, като ведра, лъчезарна и много работлива. Решението й да стане актриса не е било посрещнато с разбиране от тази част от семейството й, но е било подкрепено от другия й род – интелектуалци от Стара Загора.
На 18 години Койна не успява да влезе във НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (тогава ВИТИЗ) от първи път, защото е скъсана от Стефан Данаилов. Години по-късно той съжалява за решението си и се чуди как я е изтървал. На следваща година, още по-амбицирана и по-добре подготвена, Койна се явява отново, този път успешно, в класа си я избира Крикор Азарян.
"Имах страшен късмет да попадна в този звезден клас. След като завърших имах и късмета мой кръстник на сцената да стане Георги Георгиев - Гец. Той беше винаги мил с младите актьори, караше ни да се чувстваме спокойни на сцената", спомня си Койна и признава, че в началото на кариерата си изобщо не се харесвала.
Крикор Азарян и Тодор Колев я учат как да използва себе си във всяка роля, а с времето тя се опознава и започва да се харесва. Благодарение на работата си, Койна открива нови неща, а и сега продължава да се учи от колегите си. Като пример за това дава срещата си с Цветана Манева на снимачната площадка на "Скъпи наследници".
